Като всеки известен човек и Бела Хадид е изработила алтер его, което използва, само когато застава пред камера.
Ако отворите което и да е списание за мода и попаднете на нейна снимка, ще видите една студенокръвна и строга млада жена, която използва сексапила си, за да направи силно впечатление.
Но за истинската Бела този повърхностен слой е щит, който задейства, за да скрие борбата си с депресията, перманентните си колебания за външния вид и една пластична операция, на която се решава като дете и за която съжалява до ден-днешен.
"В по-голямата част от времето си, когато срещам хора на живо, те ми казват, че не са очаквали да бъда толкова мила. Вярвали са, че ще се държа злобно, че съм страшна като дракон, че съм някакъв сексбот. Но това просто не съм аз и когато хората наистина ме опознаят, тогава се чувствам по-комфортно със себе си", казва Бела.
В интервю за Vogue тя се съгласява, че има ирония в нейния маниер и никой не го усеща по-остро от самата нея.
Бела е разбира, че има хора, които са убедени, че успехът ѝ е резултат от привилегирования начин на живот, осигурен от родителите ѝ. Знае и че има хора, които смятат, че лицето и тялото ѝ са продукт на магията на пластичната хирургия. А това, което иска да им каже, е че донякъде са прави, но зад клюките, които си разменят, има по-дълбоки истории.
"Израснах като по-грозната сестра. Бях брюнетката. Не бях толкова готина като Джиджи, нито толкова общителна. Това казваха хората за мен. И за съжаление, когато чуваш нещо достатъчно дълго започваш да му вярваш. Винаги съм се питала как момиче с толкова ниско самочувствие, с проблеми с храненето, което мрази да бъде докосвано е влязло в този бизнес. Но с годините се уверих, че мога да бъда добра актриса. Създадох си броня и с нея заблудих много хора", споделя по-малката сестра Хадид.
Отдала се на необикновено откровение за първи път, откакто е стъпила на модния подиум, Бела признава, че има пластични корекции. Всъщност, пластичната корекция е една - променя носа си, когато е на 14 г., но съжалява за това решение досега.
"Иска ми се да бях запазила носа на своите предци", казва Хадид и заедно с това отрича да си е запазвала час при хирурга с молбата да заприлича на Карла Бруни - култов модел от 80-те и 90-те, с която често я сравняват.
Определя и като неверни слуховете, че е променяла формата на челюстта си и че е повдига клепачите на очите си.
"Хората смятат, че цялото ми лице е трансформирано заради една тийнейджърска снимка, на която съм излязла по-подпухнала. Но тогава бях само на 13 г. Почти съм сигурна, че никой не изглежда така, както е изглеждал като дете. Не съм променяла формата на лицето си. Нека сложим край на тези статии. Не съм и повдигала клепачите си. Използвала съм тиксо за лице. Това е най-старият кино трик в света", споделя Хадид.
Бела не крие, че има различни травми, една от които тръгва от общото ѝ детство с Джиджи Хадид, но отказва да говори с подробности с тях. Споделя само че в гимназията се обсебва от идеята да изглежда съвършено и си налага такъв контрол на апетита, че стига до ръба на анорексията.
"Гледах на калориите като на дявол. Приготвях си обяд от три малини и стрък целина, които едва сега осъзнавам колко нездравословно отношение са ми създали към храната. Тези дискомфортни чувства продължават и сега. Всеки път когато се погледна в огледалото, си припомням този период от живота си", разказва Бела.
Години наред моделът не се осмелява да вдигне завесите и да покаже, че е уязвим човек, който ежедневно се изправя пред депресия, социална тревожност, паник атаки и постоянна неувереност във външния си вид.
Тези състояния я преследват от ранното ѝ юношество и за появата им обвинява навика си да угажда на хората. От малка е програмира съзнанието си да не противоречи, да не създава проблеми и да не споделя вътрешните си терзания с никого.
"През първите три години след като започнах работа като модел, всяка сутрин се събуждах в истерия. Плачех сутрин, преди да стана от леглото и да отида на работа. Плачех вечер преди да заспя, но през цялото това време не казах на никого", спомня си Хадид.
През януари 2021 г. обаче Бела стига до това, което психолозите наричат бърнаут. Под голям професионален натиск, продължил седмици наред, тя развива маниакални симптоми, които ѝ пречат на съня, засилват тревожността ѝ и я водят до мисли за самоубийство.
"Не бях на себе си, но отстрани непрекъснато чувах как живея невероятен живот и нямам право да се оплаквам. Бях убедена и че нямам право да искам помощ, докато близките ми не се намесиха и не ме записаха на терапевтична програма в Тенеси", споделя Бела.
Психотерапията, казва тя сега, е най-големият подарък, който някога са ѝ правили, защото след срещите с професионалист си дава сметка колко напрегната е нервната ѝ система, как я преследва чувство за вина и че ако не постави психическото си здраве на първо място, модата много скоро ще я пречупи.
"Винаги съм имала чувството, че трябва да се доказвам. В моята работа хората могат да ми правят забележки за всичко - от това как изглеждам, до това как се изразявам и как се държа. Но прехвърляйки в спомените си последните седем години, осъзнах, че никога не съм пропускала ангажимент. Никога не съм отменяла ангажимент, никога не съм закъснявала за ангажимент. Така че хората могат да говорят за мен, каквото пожелаят, но нямат никакво основание да кажат, че не съм си скъсала задника от работа", категорична е Хадид.
