Българското образование е един жужащ кошер, в който се лутат, бутат и понякога спречкват ученици и учители. И никой не смее да разрита кошера, за да не бъде нажилен жестоко.
А е крайно време да се появи смелчага, който да тегли поне един здрав ритник и да махне недоразумението, наречено "интерпретативно съчинение".
От години наред зрелостниците предпочитат да пишат есе вместо "Какво е искал да каже авторът?", заради което биват надлежно наказвани с по-ниски оценки.
Статистиката показва, че докато съчинението средно получава 18 точки, то есето носи с четири по-малко, което може да окаже сериозно влияние на крайната оценка.
Това явление бързо намира своето оправдание - мнозина си казват, че учениците не са залягали старателно над материала и затова не искат да разсъждават по литературните произведения. Дали е така наистина, или все повече гимназисти не искат да възпроизвеждат зазубрени реплики и поднесени наготово фрази?
И искат да кажат какво мислят, да сътворят сами текста си със собствени аргументи, вместо да преповтарят като роботи това, което са им налели в мозъците на частните уроци. Пък накрая биват "плеснати през ръцете" за смелостта си, че даже и оплюти като "недочели и недоучили".
По-лесно е така.
Иначе трябва да се запитаме дали проблемът не е всъщност в учителите.
От една страна е по-бързо да установиш има ли в съчинението ключови фрази като "Името му е записано със златни букви в българската литература" и "Писателят е майстор на късия разказ". След което да дадеш точки спрямо наличието и количеството на търсените клишета.
С есето няма как да се постигне същата скорост и КПД.
Ето, един зрелостник казва по БНТ, че тренира футбол и на въпроса кои са авторитетите му в живота написал, че това са треньорите му. Подобно съждение сигурно хвърля в дълбоко чудене достолепните учители, които има да се колебаят - за нула точки ли е ученикът, или за пълния набор от точки.
Абе, какво се прави този на интересен, я да му сложим по-малко точки...
От друга страна интерпретативните текстове и подготовката за тях мощно наливат в мелницата, наречена "Частни уроци".
Ако в един хубав момент съчинението отпадне и остане само вариантът за есе, няма да има какво да се учи и запаметява наизуст.
Всеки ще пише това, което му е на ум и на сърце и ще излага собственото си мнение, вместо да повтаря като папагал фрази от помагала, някои от които са издадени преди промените и по тях са учили и родителите на зрелостника.
Учителите биха определили това като анархия, която секва доходите им.
Според мен е промяна, която изисква само едно нещо - смелост. Но точно тя би донесла истинско и искрено оценяване, а не даване на точки при състезание по зазубряне.
