Когато го попитат за делото му срещу Амбър Хърд, Джони Деп става изключително предпазлив и краткословен. Предпочита да не се връща към тази глава от живота си и да не дава повече обяснения за катастрофалния си брак.
Но засегне ли се темата за отношенията му с холивудската индустрия след като Хърд го обвини публично в насилие, гневът му става неудържим.
В ново интервю за британския The Sunday Times Деп не крие разочарованието си от системата. Той си спомня колко бързо мнозина в бранша са избягали от него като от потъващ кораб, щом ситуацията започнала да изглежда неудобна.
"Ще ви кажа кое боли. Има хора, сещам се за трима, които ме предадоха. Тези хора са били на рождените дни на децата ми, играеха с тях, вдигаха ги на ръце. Виждате ли, разбирам, че имаше хора, които не можеха да застанат зад мен, защото най-страшното за тях беше да направят правилния избор. Аз бях преди движението #MeToo. Бях като краш тест кукла за #MeToo. Бях и преди Харви Уайнстийн", припомня той.
Обвиненията на Хърд изпреварват с година падението на холивудския продуцент, което беше апогеят на разкритията за сексуално насилие в Холивуд. Но преди това Деп се оказва на фронтовата линия - сам срещу разказите на Амбър Хърд.
"Поех го, попих го. И исках от стотиците хора, които съм срещал в индустрията, да видя кой играе на сигурно", казва той.
След това спира и заявява с горчива ирония: "По-добре бъди "буден", нали".
Един от примерите, които сам посочва, е агентката му Трейси Джейкъбс - жената, подписала с него договор още през 1988 г. и с която са натрупали милиони.
През 2016-а той я уволнява, като официалната причина са финансови съображения. Години по-късно, по време на делото срещу Хърд, Джейкъбс свидетелства, че някои студиа са започнали да избягват Деп заради неговите постоянни закъснения - твърдение, което той категорично отрича.
"Колкото и да съм чудат, има неща, за които може да ми се има доверие. И лоялността ми е последното нещо, което някой може да постави под съмнение. Бях с един агент 30 години, а тя свидетелства в съда колко труден съм бил. Тези фалшиви копелета! Усмихват се, хвалят те, сипят думи на възхищение, а зад гърба ти разказват ужасии, защото какво искат? Пари", посочва актьорът.
В този кратък монолог Джони Деп оголва не само болката си, но и бруталната истина за света, в който е живял десетилетия - свят, който те прегръща, докато си полезен, и те изхвърля, когато самата ти личност стане "рисков актив".
