Че имението на Playboy не е било приказен замък се знае отдавна. Че Хю Хефнър не е бил най-милият и внимателен любовник - също.
Но все пак се оказва, че пет години след смъртта на Мистър Плейбой все още има мръсни тайни, които да изплуват, и жени, които са готови да споделят нови и нови пикантни подробности за пребиваването си зад вратите на имението.
Всичко това се случва в нова документална поредица на американската телевизия A&E Network.
Същата мрежа от разпространители на територията на САЩ стои и зад друг скандален документален скандал - "Да оцелееш Ар Кели", който в крайна сметка вкара рапъра зад решетките.
Първият епизод на "Тайните на Playboy" разбуни не по-малко духовете, а създателите призоваха всяка жена, която е била жертва на Хеф по един или друг начин, да събере кураж и да говори пред камерите.
В серията говорят няколко жени, сред които и Холи Мадисън - блондинката, която е автор на цяла книга, разобличаваща империята Playboy. В епизода Мадисън разказва как се е преместила в имението едва два дена, след като се запознала с Хефнър и тогава си мислела, че двамата са родени един за друг.
Холи бързо се превръща в "гадже номер едно" за Хеф, само че също толкова бързо разбира, че нещата далеч не са толкова лъскави, колкото изглеждат. Бившият модел казва, че е била "буквално с промит от Хефнър мозък", било я е страх да напуска имението, а вътре е става свидетел на "отвратителни неща".
"Момиче след момиче идваха в къщата - прекрасни и свежи - а после красотата им си заминаваше", заявява нейна колежка на име Сондра Тиодор.
Сондра, както и Мадисън, е бивша секс бомба, която е имала достъп до имението заради връзката си с основателя на Playboy. В епизода тя обяснява, че в къщата са се провеждали групови секс партита пет дена в седмицата, богато подклаждани от огромни количества алкохол и дрога.
Тиодор уточнява, че например е имало "Вечер на прасетата", преди която всяко момиче е минавало лекарски преглед, а след това били използвани за плътски удоволствия от приятелите на Хефнър.
Тя казва още, че из имението имало толкова много кокаин, че кучетата били пристрастени да ближат пода. Освен дрогата обаче Хю държал и богат набор от медикаменти със седативен ефект, на които казвал "отварячи на женски крака" (leg-spreaders). Сред тях бил и метаквалонът, който има дори хипнотизиращо действие.
Шокиращи разкрития идват и от Дженифър Сагинор - дъщеря на личния лекар на Хеф. За медика имало собствена стая в имението и Дженифър попада зад стените на Хю Хефнър там за първи път, когато е само на 6 години. Струва ѝ се раят на Земята, защото ѝ е позволено да яде сладолед и да играе видео игри колкото си поиска.
После, когато е само на 11 години, започва да става свидетел на всички тези жени, които се разхождат голи около нея и се впускат в оргии.
Докато навърши 15 години, Сагинор вече е със сериозно изкривени представи как трябва да изглежда женското тяло и даже бива окуражавана от Хефнър и "зайчетата" да си направи пластична операция.
На същата възраст Дженифър се влюбва в една от жените в имението, която нарича Кендал, без да разкрива истинското ѝ име.
Една вечер, разказва Сагинор, въпросната жена си поръчала дайкири в спалнята, Дженифър ѝ го занесла и, както сама уточнява, "едното нещо доведе до друго нещо".
Тя подчертава, че няма начин Хефнър да не е знаел, че някоя от любовниците му е имала интимни взаимоотношения с непълнолетно момиче, защото из цялата къща имало камери и микрофони. Това е и причината много от жените да се задържат в имението - от страх да не бъде разпространено тяхно "порно за отмъщение".
Отговор на първия епизод на "Тайните на Playboy" дойде веднага както от изданието, така и от сина на Хефнър - Купър.
В своя профил в Twitter Купър Хефнър пише, че "тези непристойни истории са пример как съжалението може да се превърне в отмъщение". Той допълва, че баща му е бил "щедър човек, дълбоко загрижен за околните".
От списание Playboy пък публикуваха отворено писмо, в което подчертават, че "Playboy на Хефнър не е Playboy в момента".
Оттам посочват още, че поздравяват за куража всяка жена, която е решила да говори за преживяното, но и че "нашето наследство не е отражение на ценностите, които изповядваме в момента".
