Светът отдавна откри и се прехласна по корейската кухня и с пълно основание. Тя е пикантна, но и здравословна и невероятно вкусна.
Лошото е, че доста от най-популярните корейски храни са трудни за приготвяне в домашни условия. Например за автентично корейско барбекю е нужна съответната малка скара на ток, въглища или газ, която се поставя в центъра на масата, а нарязаното на ленти и пикантно мариновано месо се пече директно на масата, от хората около нея.
Друга изключително характерна част от корейската кухня са банчан - гарнитури, които се поднасят с основната храна. Те могат да бъдат доста - купичка с ориз на пара, ким-чи, водорасли, тофу, люти чушки, супа, задължителната люта паста гочуджанг и какво ли още не.
Има обаче едно изключително традиционно и древно ястие, което също символизира корейската кухня. То дава огромни възможности за въображение и промени в рецептата и може да се направи далеч по-лесно у дома. Това е бибимбап.
Името на ястието означава смесен ориз и може да се сравни с нещо, което тук бихме назовали мешана манжда, т.е. ястие от остатъци. Представлява купа с топъл ориз, върху който има зеленчуци или ким-чи, телешко и сос гочуджанг или соев сос, или паста.
Смята се, че преди столетия хората в Корея за започнали да смесват ориза и банчан - поднасяните отстрани гарнитури, за да е по-лесно да носят храната при религиозни поклонения, когато били на път, или са работели на полето.
Бибимбап е бил и традиционна храна за вечерта преди лунната Нова година, която е трябвало да бъде посрещната на чисто, т.е. без останала храна. Затова са смесвали останалите ориз, гарнитури и евентуално месо.
През столетията ястието се е наложило, било е и на трапезата и на елита, и днес продължава да е изключително популярно в Корея, а от няколко десетилетия и извън страната. И продължава да се прави, за да не се изхвърлят изостаналите гарнитури или когато няма достатъчно време. Често в корейските семейства просто се сотират останалите зеленчуци, слага се ким-чи, прибавят се към ориз, а отгоре може да се чукне сурово или изпържено яйце и да се поръси с водорасли.
Макар и това да не звучи кой знае колко апетитно, тайната е в овкусяването. То идва основно от гочуджанг, както и от самите гарнитури. А това прави разликата съществена и човек изобщо няма усещането, че яде просто ориз.
Освен това по ресторантите бибимбап се поднася изключително красиво като върху купата ориз се подреждат по цвят различните зеленчуци и отгоре грее яйцето.
И това не е случайно - в подреждането на храната има символика. Съставките с тъмен цвят като гъби и листа нори представят бъбреците, както и посоката север. Червените или оранжеви храни - чушки и моркови - символизират сърцето и юга. Зеленото е изток и черният дроб, краставица и спанак - също, а запад и бял дроб са съставки като бобени кълнове, репички и самият ориз. В центъра яйцето показва стомаха.
Заради славата си на ястие, в което се смесват остатъци, бибимбап може да се направи по много начини и с какви ли не храни.
Обичайно за това блюдо се използват краставица, тиквичка, репички, гъби, спанак, соеви кълнове. Може да се добавят тофу или салата. Обичайното месо, ако се слага, е говеждо, но може да се замени с пилешко или морски дарове.
Добавят се и сусамово олио, гочуджанг и сусам. Магията става, когато се смесят.
Ето и базова рецепта за бибимбап, над която можете да развихрите въображението си:
Необходими продукти:
За месото:
100 гр. телешка кайма или нарязано на жулиени месо
1 с.л. соев сос
1 с.л. сусамово олио
1 ч.л. кафява захар
Скилидка кълцан чесън
За ориза и зеленчуците:
250 гр. спанак
350 гр. соеви или бобени кълнове
100 гр. гъби - по възможност шийтаке, но може и печурки
120 гр. моркови
Ориз за 3-4 порции
Яйце за всяка порция
Кори нори
Начин на приготвяне:
По принцип за бибимбап се използва къс бял ориз и се вари на пара. Може обаче да се замени с кафяв или дългозърнест ориз или да се свари в тенджера. Най-добре е да се сложи малко по-малко вода от нужното и оризът да остане леко сух, за да може след това да поеме и от сосовете и вкуса на зеленчуците.
Най-добре е да се използва гочуджанг - този уникален сос от люти чушки вече се намира и у нас. Може да се замени със соев сос или соевата паста доенджанг.
Годжуджанг обикновено е доста гъст, но с него не бива да се прекалява, защото е доста лют. Затова, и за да може да се разнесе добре в цялото ястие, може да се разреди с малко вода, щипка захар и капка сусамово олио.
Ако използвате месо, го мариновайте за 20-тина минути в соевия сос, олиото, захарта и чесъна, а след това го изпържете за 2-3 минути за висока температура. Ако се спрете на кайма, я сгответе с маринатата.
Овкусете спанака и кълновете. Първо си бланширайте в посолена вода за 30-60 секунди, отцедете го добре и го овкусете със сол, сусам, сусамово олио и малко чесън.
Нарежете на тънки лентички гъбите и морковите и сотирайте леко с малко олио и сол и пипер. Ако ползвате тиквички или зелен лук принципът е същият. Ако ползвате краставица - тя само се посолява.
Сгответе яйцето на око и според вкуса си - по-рохко или по-твърдо. Може да се сервира и сурово, но в този случай се ползва само жълтъкът.
Първо в чинията се слага оризът, отгоре се нареждат останалите съставки, а най-отгоре е яйцето. Поръсва се с нори и/или сусам.
В Корея ястието често се сервира в нагорещена каменна купа - долсот, но тук спокойно може да се използва гювече.
