Може ли резултатът от президентските избори в САЩ да бъде приписан на провалили се алгоритми?
Facebook отнесе основния удар на тези обвинения в дните на шок след избирането на Доналд Тръмп. После в понеделник Google също попаднаха в тази клопка и към края на деня собственият им минишок и гняв предизвика сериозна промяна в начина, по който Google работи.
Кое преля чашата?
Филип Бъмп от Washington Post свърши чудесна работа в проследяването на дълга серия от измислици. Сайт, наречен 70News.com ("споделящ новини, които имат значение за вас") беше публикувал материал с невярното твърдение, че Тръмп всъщност е спечелил народния вот, а не Хилъри Клинтън. Google беше включил този материал в индексирането на новините по незнайни причини и го беше поставил на видно място сред резултатите от търсене за "final election results."
Това, естествено, осигури на материала още по-голямо разпространение и му придаде това, което на шега Стивън Колбърт би нарекъл в не толкова напрегнати времена, "истинност". Това беше сериозна излагация и то в неподходящ момент. Гафът на Google за кратък дигитален момент измести фокуса на внимание от Facebook и неговите грешки.
Какво бяха направили Google по недоглеждане: бяха взели малката лъжа за несъществуващата победа на Доналд Тръмп в народния вот и я бяха превърнали в Голяма Лъжа, чрез силата на вездесъщата си търсачка.
По-късно в понеделник, тази Голяма Лъжа очевидно предизвика видимо рязка промяна в политиката на Google. Часове по-късно от Google оповестиха, че няма да позволят подавана от Google реклама на сайтове, които "представят невярно, изкривяват или крият информация." Преди девет години новинарският бранш за първи път поиска от Google да притисне до стената пиратираното новинарско съдържание - спам-блоговете - като им отреже достъпа до рекламната си мрежа. Сега същият подход се прилага към пропагандисти, претендиращи, че са доставчици на информация.
Не искащ да бъде надминат, Facebook се опита да прескочи собствените си гафове, след като добронамереният изпълнителен директор Марк Зукърбърг не се справи твърде успешно с обясняването на ролята на Facebook в победата на Тръмп. Решението му - също оповестено прибързано в понеделник, след това на Google - е еквивалентно на това на Google: той няма да позволява повече на "подвеждащи, незаконни или лъжливи" новинарски сайтове да използват неговата Facebook Audience Network.
И двете решения ни казват, че този странен избирателен сезон най-после е довел до някаква обща полза. В тези непредсказуеми времена, поредица от позитивни събития е нещо неочаквано.
Нека видим какво доведе до стъпката на двете компании, които до този момент доминират нашия дигитален свят.
Когато Америка се събуди (и продължи да се пробужда) с вестта за победата на Тръмп, разбираемо веднага някои хора насочиха обвинително пръст. Демократите определиха многото първоизточници на поражението си: прекалената увереност, слабата стратегия на привличане на гласоподаватели, Владимир Путин, Джеймс Коми и други. И всички те бяха основателни - както и пръстът, насочен към Facebook.
С нарастването на критиките към ролята на Facebook в разпространението на вълната от трупащи се лъжи, Зукърбърг се изправи пред троен проблем в справянето си с критиките: неинформираност, защитна позиция и непоследователност. Първо Зукърбърг твърдеше, че Facebook не е имал ефект върху изборите, после започна да казва неща, които изглеждаха като извадени от сценария на "Силициевата долина" по HBO. (Макар че в реалността и звездите на шоуто са тормозени от "алтернативното" дясно.)
Въпреки че определя идеята, че неговата изключително влиятелна компания е повлияла на изборите, като "безумна," неговият собствен екип е възразил срещу това определение - и е започнал да обмисля как да се справи по-добре занапред.
След това първоначално изявление, Зукърбърг още по-цялостно защитаваше Facebook във Facebook, и нямаше как да не се смеем на употребата му на числа. "От цялото съдържание във Facebook, над 99% от това, което хората виждат, е автентично." Като се има предвид невероятното количество "съдържание" във Facebook, този 1 процент е глупост. Той е и абсурдно за технологичен мениджър число: можете ли да си представите Facebook да се гордееше с производителността на сайт при достъпност от 99%? (99.9% е минималната приемлива стойност за повечето издатели и медии.)
Точността често е била нежелано доведено дете на бързата дигитална иновация, и в тези 99% можем да видим как нещата, които имат реален ефект извън интернет, могат толкова ужасно да се объркат. Достъпността е по-важна от точността. Това ни казва много за света, който сме създали, докато той се е зараждал през цифровия смесител.
Естествено, Facebook и Google имаха ефект върху изборите, но никой алгоритъм в света не може да каже доколко голям е бил той. И това е основният аргумент в този случай.
Да, изгаряме от желание да видим данъчните декларации на Доналд Тръмп, но още повече искаме да погледнем вътре в алгоритмите на Facebook и Google. Тези две компании доминират времето ни (Facebook твърди, че потребителите отделят почти час дневно на него) и са създали дуопол в цифровата реклама, косвена щета от което е унищожението на печатната реклама, което води до все по-трайното изчезване на американската и европейската преса.
Но тяхната роля в областта на фалшивите новини сега привлече нов тип внимание - отново изваждайки на преден план тези отдавнашни проблеми - и това ни води обратно към черната кутия на алгоритмите. Както се коментираше миналата пролет, когато Чаената партия атакуваше "тенденциозността" на Facebook в подбора на актуалните теми, идеята за перфектна, подобна на машина обективност в които и да е новини е измислица. Или имаш живи хора, тоест редактори, които вземат тези решения, или имаш алгоритми, които вземат тези решения.
А кой пише тези алгоритми? Хора. Дори и да разработим достатъчно умни хора, които да пишат собствени алгоритми, хората трябва да създадат - и програмират - тези умни машини.
Да се преструваме, че нещата стоят другояче, граничи с безумие, и е просто глупаво.
Не допускайте трудно разбираеми въпроси за интерфейса човек/машина да ви объркат. Виждали сме много интернет компании да се борят с това какво означава да бъдат "медийна компания" или "новинарска компания" в този възход на платформите. Twitter и Facebook, сред тях, са се борили с дилемата до каква степен да използват редактори и доколко да използват машини. Резултатът: най-големите професионалисти в дигиталната индустрия изглеждат като аматьори, като играят в лига, за която са почти напълно неподготвени.
През годините Google е адаптирал новинарските си филтри, като се е опитвал да издигне реалните новини над фалшивите. Компанията е свършила сравнително добра работа в даването на приоритет на реалните новинарски източници в резултатите си от търсене, като медии и издатели ѝ признават заслугите в тази насока. И все пак, очевидно Google има още много работа за вършене - и трябва да действа по-бързо.
Въпреки че новата политика е похвална, както от страна на Google, така и на Facebook, сегашните промени не стигат до основата на въпроса. Как Google са включили 70News.com в челото на така цененото си екранно пространство? (Пример за друго от заглавията на сайта от понеделник: "ВИДЕО НА НАСИЛИЕ ОТ ЛЕВИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ИЗБОРИТЕ ОТ НЕУРАВНОВЕСЕНИ ПОБЪРКАНИ ДЕМОКРАТИ... ХЕЙ ДЕМОКРАТИ, ИЗГЛЕЖДА ВИЕ ОТГЛЕЖДАТЕ БАНДИТИ ПО НАЧИНА, ПО КОЙТО АБОРТИРАТЕ БЕБЕТА - С ГОРДОСТ!")
Ако трябва да сме честни, да търсиш в Google информация за българския при нас води до сходен ефект. Напишете името на която и да е звезда и е видите колко фалшиви новини за смъртта й е се появят, преди да попаднете на истинска. Да не говорим колко "ШОК! и УЖАС!" сайта ще ви покажат първи своята версия за света.
Ако алгоритмите на Google са толкова умни, как те са могли да допуснат подобни глупости да минават за "новини"? Дали е защото много хора са кликали на фалшивия сайт, и "популярността" му е най-важната част от това, което е накарало алгоритмите на Google да го поставят там в резултатите, където се намира? По-важното: какво прави Силициевата долина по въпроса? Не в някакво неопределено бъдеще, а още сега.
Не дължи ли Google на читателите си "поправка", като се има предвид твърдението му, че това са "новини"? Това правят компаниите - особено когато основният им трафик е от новини - когато допуснат грешки. Те се поправят. Това е стара практика на прозрачност, която никога не е излизала на преден план в непрозрачността на истинската Силициева долина.
Да, знаем правните аргументи, че всичко това "просто минава през Google", същата разпространена дефиниция за преносител, която отвори вратата за дигиталния трус за журналистиката преди много време, с призива "Оставете интернет да бъде свободен" и Digital Millennium Copyright Act от 1998 г. Това беше тогава; сега Google и Facebook са придобили власт над обществото, много по-голяма, отколкото си е представял някой преди 18 години.
С тази власт идва и по-голяма отговорност. Действията на двете компании в понеделник са нещо много позитивно, но са недостатъчни.
Като се има предвид, че лъжливите новинарски сайтове са толкова многобройни и могат да намерят и други начини да продават реклами - решението от понеделник може да се окаже по-скоро ПР, отколкото да доведе до реална промяна. Освен това дефиницията на "представят невярно, изкривяват или крият информация" повдига сериозен въпрос. Кой във Facebook и Google ще отсява зърното от плявата? Това звучи подозрително подобно на работа за, колкото и да не ви харесва думата, редактори.
Да, връщаме се обратно при хората, и хората са проблемни. Преценката на хората винаги ще бъде атакувана, основателно или не, и е роля на медийните компании да са достатъчно дебелокожи, за да се справят с такива атаки. И тук виждаме къде Google и Facebook са псевдотехнологични, псевдомедийни компании - но реално са предимно продаващи реклама мастодонти.
Ако Facebook изпитва раздвоение по въпроса за своята идентичност, роля и политическо въздействие, това не е изненадващо. Той бърка самата дефиниция за "новини" още от въвеждането на т.нар. "нюзфийд" през 2006. Facebook сега осигурява "новини" за потребителите си по милиарди, все по-объркващи начини, и Instant Articles се присъединиха към нюзфийда, бранд страниците, Facebook Live и Boost ads, като допълнение към всичкото неофициално споделяне на връзки, което всички ние практикуваме. Това е объркваща джунгла - и тя сега успешно се експлоатира от играещи не твърде честно фигури. Някъде сред всичко това объркване може и да се крият 107 000 гласа, които обърнаха резултатите и направиха Пенсилвания, Мичиган и Уисконсин червени.
Не се съмняваме, че мениджърите на Facebook и Google биха искали да отсяват лъжите от фактите. Те е нормално да са загрижени, че тоталната непредсказуемост на бъдещия президент на САЩ може да има траен ефект върху глобалния им бизнес и техните семейства. Предприетите в понеделник стъпки са интересен първи ход, но тези компании първо трябва да приемат отговорността си и по-добре да използват и хора, и алгоритми в осигуряването на новини за огромна част от САЩ и глобалните демокрации. Законът им дава надеждното убежище на DMCA, но когато времената изкарват на улиците хора с вили в ръка, законът сам по себе си не осигурява голяма утеха на когото и да било.
