Разработчикът Крис Уедъръл е човекът, спомогнал за създаването на бутона "retweet" в социалната мрежа Twitter. До ден-днешен съжалява за това.
"Може би просто дадохме заредено оръжие на 4-годишно дете. Точно това си мисля, че направихме", спомня си Уедъръл за мислите, които минават през главата му, когато наблюдава първият път, в който тълпа в Twitter използва неговото творение.
Уедъръл оглавява екипа на Twitter, който разработва бутона през 2009 г. "Retweet" вече десетилетие е основна функция на социалната мрежа, но според разработчикът е време той да бъде "поправен", защото социалните мрежи са "счупени" и възможността за ретуит е сред големите причини за това.
Той не е единственият, който премисля влиянието на ретуитването. Изпълнителният директор на Twitter Джак Дорси също обмисля какви последствия имат действията в платформата.
Според Дорси ретуитването с писане на коментар, например, може да доведе до повече обмисляне от страна на потребителите, преди те да споделят нещо. Това обаче няма да реши всички проблеми на социалната мрежа.
Историята на Крис Уедъръл започва преди 10 години. През 2009 г. той се присъединява към Twitter след като е напуснал Google. Там е разработил Google Reader - RSS агрегатор, от който компанията впоследствие се отказа. Докато работи по Reader Уедъръл се потапя в изучаването на това как информацията се разпространява онлайн. Това му носи репутацията на експерт по темата в Силициевата долина. Ето защо когато тогавашният изпълнителен директор на Twitter иска да разработи бутон за споделяне, той се обръща към Уедъръл.
Разработчикът е развълнуван. Той си мисли, че подобен бутон ще позволи да бъдат чути гласовете на хора от не толкова добре представените общности.
До онзи момент потребителите на Twitter трябва ръчно да ретуитват съобщенията си – копират текста, който са харесали, вмъкват го в нов свой туит, пишат RT и име на акаунта на автора, след което пускат туита.
С бутона "retweet" компанията иска да вгради този елемент от потребителското поведение в продукта си – стандартна практика, която по онова време се прилага без много да се мисли за последствията. Почти никой в компанията обаче не се замисля какво всъщност се споделя от потребителите.
Когато "retweet" бутонът се появява, Уедъръл е изумен от това колко ефективно той разпространява информация. Бутонът прави много повече от това, за което е бил създаден.
It's a big tent today and every day pic.twitter.com/ZFS5YTrZmi
— ok, i'll byte (@cw) November 9, 2016
Крис Уедъръл.
С екипа обсъждат как по този начин ще се разпространява информация за земетресения или други извънредни ситуации като винаги това разпространение ще има позитивна мотивация, а човечеството ще се представя "в най-добрата си светлина".
Бутонът обаче променя Twitter по начин, който Уедъръл и колегите му не са предвидили. Копирането и вмъкването на текст е карало потребителите да внимават какво споделят и да го обмислят поне за момент. Това поведение обаче намалява с появата на "retweet". Импулсите надделяват и изпреварват дори минималното замисляне, което някога е придружавало споделянето на някакъв туит. Вратите на ада се отварят, но не само в Twitter.
В началото на това десетилетие ръководството на Facebook търси начин да засили ангажираността на потребителите. След като вече не са успели да придобият Twitter, те търсят вдъхновение от конкурентната социална мрежа.
Ето защо Facebook копира Twitter, добавяйки хаштагове и свой собствен бутон за споделяне. Това се случва малко след изборите в САЩ през 2012 г. Направени са още промени по News Feed-a – увеличен е броят на показващите се там линкове, за да се стимулира споделянето на повече публично съдържание.
С пускането на бутона "Share" Facebook създава бедствие. Същото се случва и с Twitter.
Уедъръл осъзнава през 2014 г., че бутонът "retweet" ще е представлява голям проблем. Това се случва около фразата "етика в гейминг журналистиката", която започва да се появява все по-често пред очите му заради "Геймъргейт" – кампания за тормоз над жените в гейм индустрията.
Уедъръл забелязва, че участващите в тази кампания използват бутона "retweet", за да координират атаките си спрямо своите цели, да разпространяват дезинформация и гняв, при това с темпо, на което трудно може да се противодейства.
Ретуитването позволява на нарочените за жертви на "Геймъргейт" да се създадат измамни публични образи без те да имат време да се защитят. Около 69 процента от туитовете от тази агресивна кампания, изпратени в рамките на три денонощия, са били ретуитове.
Разработчикът споделя тревогите си с малък кръг от инженери, които работят в социални мрежи. Един от тях казва, че "това не е нещо, за което трябва да мислим".
Уедъръл обаче е притеснен. Чак тогава осъзнава, че подобно агресивно поведение може да се очаква не само от хората зад "Геймъргейт", но може би от всички хора. И това го "плаши до смърт".
По думите му с бутона "retweet" той и колегите му са създали проводник за обиди без да създадат защитен механизъм.
Процесите около "Геймъргейт" се повтарят в много по-голяма степен в САЩ около президентските избори през 2016 г., когато дезинформация и гневни реакции се разпространяват неконтролируемо както в Twitter, така и във Facebook. Възможността за мигновено споделяне се използва масово и влияе на хората – те реагират импулсивно на информацията, а не се замислят дали е вярна или не.
Политици и чуждестранни организации полагат усилия да провокират разпространяван чрез споделяне гняв, но същото правят и медиите с истории, които са подходящи за "шерване" или "ретуитване".
Най-екстремните послания обаче идват от хора, които се чувстват по-значими, когато някой пресподели мнението им. Така те започват да пишат по-крайни неща с идеята, че ще си осигурят повече ретуитове, което пък ще ги накара да се чувстват по-добре и по-значими. А написаните от тях радикални позиции достигат до все повече хора.
Но какво може да се направи?
След изборите в САЩ през 2016 г. Facebook и Twitter направиха промени в политиките си за ползване. Въпреки това двете социални мрежи са все така пълни с тормоз, гневни постове и сензационни "новини", тъй като компаниите почти не са променили механизмите на своите услуги.
Причината са приходите от реклама. Има основания да се вярва, че ако го няма "retweet"/"share"бутона много брандове няма да са така готови да се ангажират с дадена платформа.
Пълно премахване на бутони като "Share" и "Retweet" изглежда нереалистично. Според Уедъръл това не е и добра идея. Ако се стигне дотам, хората могат да започнат да плащат на потребители с голяма аудитория, за да разпространяват своите съобщения.
Според разработчикът едно възможно решение е да се следят публиките. Да се спира правото на ретуитване или споделяне на онези потребители, за които се знае, че редовно разпространяват изпълнени с омраза статуси и послания. Да се занимаваш с индивиди е трудно, но с цели публики ще е по-лесно.
Друг вариант е да се сложи таван на броя ретуитвания, които един туит може да получи.
По-рано тази година Facebook експериментира с нещо подобно, но не с едноименната си социална мрежа, а с приложението WhatsApp, където беше ограничен броят хора, до които може да бъде препратено дадено съобщение. Целта - да не се стига до дезинформация и разпространение на слухове.
Освен предложенията на Уедъръл, има и други идеи: да не се позволява на хора да споделят статия, ако не са отворили линка преди това.
Това ще ги накара да се забавят и може би да осмислят защо е проблематично да споделяш съдържание без преди това да си го прочел.
Без значение какво е решението, Уедъръл вече гледа на ретуитването по различен начин отпреди. Някога си е мислил "Дадохме власт в ръцете на хората". Днес според него същото може да се каже малко по-различно: "О, не, дадохме власт в ръцете на хората".
