Град Гари, щата Индиана, от птичи поглед е идиличен. Има две красиви обществени сгради с архитектура, вдъхновена от Белия дом, живописна готическа църква, прави улици с гладък асфалт.
Отгоре действително всичко изглежда перфектно.
Необходими са две минути разходка из Гари, за да се види, че там има нещо зловещо.
В града са останали съвсем малко жители, които скитат като призраци из празните улици. Наричат го "най-тъжния град на САЩ", защото призрачният му пейзаж може да депресира и най-големия оптимист.
А още по-страшното е, че през миналия век пред градчето са се очертавали светли бъднини, унищожени от алчност и недалновидност.
В средата на XX век Америка има нужда от стомана. Много стомана. А Гари разполага с езера около себе си, които да захранват фабриките и мелниците.
Идиличните зелени площи са заменени с бетонни гиганти, в които да се произвеждат материалите, необходими за автомобилната и пътната индустрия. Всъщност градът е кръстен на Елбърт Гари, който е председател на гиганта "САЩ стомана".
Веднага, след като мелниците на град Гари заработват, се стичат работници от почти цяла Северна Америка.
Около 1920 г. мястото процъфтява със своите 12 огромни пещи за стомана. Дори и Втората световна война не спира подема, след като съпругите заемат във фабриките местата на мъжете си, изпратени на фронта, и така дейността не спира и за ден.
Затова започват да казват на Гари "магическия град". Като че ли нищо не може да сломи успеха му. Някои дори го определят като "града на века".
Краят на приказката идва в началото на 70-те с навлизането на машините за индустриализация на производството.
Следват няколко вълни от масови уволнения във фабриките и към 90-те градът отново катери класациите, само че този път негативните - по престъпност, брой убийства на глава от населението, кражби, мародерство.
Сградите биват изоставени, цели фамилии напускат града в търсене на по-добър живот, пейзажът се сменя с все по-мрачни краски.
Местните жители отдават скоростният разпад на града на алчността на стоманените компании.
Пред "Ню Йорк Таймс" те изказват предположения, че ако инвеститорите бяха създали и алтернативни начини за препитание, Гари можеше и да продължи възхода си. Индиана има силно развито земеделие и животновъдство, които имаха шанса да се пренесат и в бившия "магически град".
Щатът отглежда успешно царевица, соя, прасета и бройлери. Богат е и уловът на глигани.
На теория Гари не е призрачен град, защото има немалко жители - около 70 хил. на брой. На практика мястото изглежда като обитавано от духове, а не от хора, даже и в пиковите часове на денонощието.
Важни сгради като църквата, едната централна общинска сграда и повечето училища са празни и разграбени. Останалите да живеят в Гари пък са съгласни, че това е може би най-тъжният град на Америка.
