През април миналата година манекенка в Instagram предизвиква глобална мания и кара десетки да полагат всевъзможни усилия, за да открият истинската й самоличност. Тя има дълги ръце и крака и безупречна тъмна кожа. Веднага привлича тълпи от последователи. Коя е притежателката на тази необикновена красота, прикрита зад псевдонима Шуду?
В профила й има снимка с емблематичното оранжево червило на Fenty Beauty - марката гримове, собственост на певицата Риана. След публикуването на кадъра Шуду вече има над 90 хил. последователи.
После истината излиза наяве благодарение на статия в Harper's Bazaar - моделът не е реален. Тя е компютърно генерирана и е дело на британския фотограф Камерън-Джеймс Уилсън.
Уилсън казва, че никога не е имал намерение да крие произхода на творението си. Той нарича Шуду "произведение на изкуството" и "празник на тъмнокожата красота". Като моден фотограф иска да пресъздаде очарованието, което супермодели като Алек Уек и Дъки Тот носят.
Все пак Уилсън има колебания дали да представя Шуду като реален човек или като виртуална измислица.
С набирането на последователи тя бързо се превръща в инфлуенсър - феномен в социалните мрежи, който дори може да носи доходи. С времето фотографът разбира, че е време да разкрие истината. Признанието му обърква мнозина, но някои изпитват облекчение - Шуду е толкова съвършена, че чак щеше да е плашещо да е истинска.
Наричат я първия виртуален супермодел, но всъщност тя не е единствения измислен инфлуенсър.
Instagram акаунтът на Лил Микела показва красива млада жена с лунички, плътни устни и тъмна коса. Нейният профил я показва в дрехи на Prada, a освен това се появява в реклама на Chanel и спортната марка Vans. Лил Микела печели пари и от модните марки, с които се появява, и от собствени дизайни.
През февруари Vogue прави материал за нея. Но със своите над 872 хил. последователи Микела е повече от виртуален манекен.
Миналата година тя пуска песен на име "Not Mine", която бързо става популярна в Spotify. Тя използва платформата и за да подкрепя различни социални и благотворителни каузи. Общо взето Лил Микела напълно заличава границите между реалното и виртуалното.
Коментарите в профила й също показват, че хората се бъркат дали е истинска, или не.
Създателите й отказват да разкрият дали тя е напълно измислена, или все пак е вдъхновена от реална жена. Микела обаче си има собствен агент и мениджър. Единият от тях е служител в Brud - компания в Лос Анджелис, която се занимава с роботика и изкуствен интелект. Въпреки това други подробности около личността й се пазят в тайна.
Някои фенове не се интересуват от тях - Микела си е Микела и те я харесват заради контакта й с почитателите в Instagram. В крайна сметка всеки инфлуенсър е малко или много "дигитален".
За тях се знае точно толкова, колкото виждаме в Instagram, Twitter, YouTube...
Профилът ви в социалните мрежи не е самите вас - той е просто някаква ваша версия, съчетание от споделени мисли, снимки, музика. А ерата на интернет инфлуенсърите тепърва започва. В бъдеще най-вероятно ще имаме изцяло автономни инфлуенсъри - дигитално създадени личности, зад които стои изкуствен интелект.
Въпреки това корените на тази мания могат да бъдат проследени доста назад във времето - до изобретяването на куклите. Още от древни времена куклите играят много важна роля в културата - не само като детски играчки, но и като част от религиозни и магични ритуали.
Уилсън, който използва 3D софтуер, за да моделира Шуду, описва творението си с подобни думи. Веднъж създал я, той може да я кара да прави различни неща, да я облича както реши. Едно истинско виртуално Барби.
За модните марки тези модели представляват цял един свят от нови възможности.
Тя или той могат да бъдат поставени в каквато и да било ситуация, облечени както са решили дизайнерите. Уилсън вече получава запитвания и оферти от брандове, които искат Шуду да позира с техни неща. Търсили са го дори от марка козметика за грижа за кожата - все пак тя има перфектна кожа. След това разбират, че тя не е истинска.
Други не са толкова въодушевени от виртуалните инфлуенсъри. Според тях могат да бъдат използвани, но никога няма да са толкова въздействащи, колкото реалните хора. Човешкият фактор си остава незаменим, дори и да говорим за онлайн платформи.
Да накараш някого да те следва в Instagram - това е лесно. Но да го подтикнеш да се ангажира емоционално вече е друго.
След като виртуалните създания стават все по-съвършени, за нас ще е все по-трудно да определим кое от тях е реално и кое - не. Дали това е проблем? Психолозите твърдят, че подобни дилеми имат особен ефект у хората. Наскоро един от коментарите под снимка на Лил Микела обобщи нещата така - да, тя очевидно не е истинска, но хората зад нея са, така че бъдете по-мили с тях.
