Без значение кой браузър предпочитате - Chrome, Firefox, Edge, Safari, Opera или някой друг - почти със сигурност ви се налага да влизате в инкогнито или частен (private) режим, който пази историята и сърфирането ви в тайна. Или поне вярвате, че това е така.
Важно е обаче да имате предвид, че тази функция поддържа само някои аспекти от поведението ви скрити, затова е добре да сте наясно какво изтрива или крие тя от компютъра и/или телефона ви и какво - не.
Накратко, ако отворите линк в инкогнито режим, след като затворите прозореца, вашият браузър "забравя" сесията, която се е случила: нищо не се съхранява в историята ви, а бисквитките, които са създадени (онези битове данни, които регистрирате с вашите действия онлайн), незабавно се изтриват.
Най-общо бисквитките са онова, което пази артикулите ви в пазарската количка на Amazon, дори и да сте забравили за тях дни наред. Те също така помагат и на сайтовете да си "спомнят" дали сте ги посещавали преди това, което е и причината въпроси като "искате ли да се абонирате за нашия Newsletter?" да се появяват само първия път, когато влезете.
Ще забележите още, че ако посещавате едни и същи сайтове в режим инкогнито, няма да бъдете разпознати и всеки път ще бъдете обсипвани наново с цял куп специални оферти и предложения за абонаменти.
В това тъкмо е силата на тази функция - тя на практика ви дава възможност всеки път да сърфирате начисто, за добро или лошо.
Ако се опитате например да влезете в профила си в Twitter и Gmail, ще видите, че няма да се впишете в него автоматично, както се случва в обикновен режим.
Във всичко това обаче има и добри страни - медии, които например имат ограничен лимит безплатни статии за четене в месеца, няма да ви идентифицират като някой, който е влизал там и преди (въпреки че много от тях вече се опитват да усъвършенстват методите, с които разпознават читателите си).
Можете също така и да влезете в няколко акаунта едновременно, без да трябва да излизате от един, за да влезете в друг. Той също върши работа, ако искате да потърсите информация за чувствителни теми, като например здравословни проблеми, които не искате никой друг да вижда.
И нека не се лъжем - всички знаем какво най-често се използва инкогнито режима.
Браузърът ви няма да помни къде сте били, какво сте търсили, нито пък информацията, която сте попълнили в уеб формуляри, докато сте били инкогнито - все едно, че Chrome, Firefox или който и да е браузър ви е обърнал гръб, докато не излезете от този режим.
Ето защо и когато тръгнете да пишете в полето някой сайт, който посещавате често, той няма да излезе веднага, както в персонализирания ви браузър, а също така не можете да отваряте повторно раздел, който току-що сте затворили, както е при нормалното сърфиране.
И въпреки че следите от вашите инкогнито дейности ще изчезнат, щом затворите тези прозорци, трябва да имате предвид, че това важи само за браузъра и устройството, които използвате в момента.
Уви, в наши дни проследяването и извличането на данни се простира далеч отвъд един браузър и едно устройство.
Веднага щом влезете в някой от любимите си сайтове в режим инкогнито - да речем във Facebook, Amazon или Gmail - вашите действия вече не са анонимни или временни, поне що се отнася до техните услуги.
Въпреки че бисквитките и проследяващите данни се изтриват, когато частната ви сесия приключи, те все още могат да се използват, докато сесията е активна, свързвайки вашите дейности с различни акаунти и профили.
Това означава, че ако сте влезли във Facebook, той може "да вижда" какво правите в други сайтове и съответно да коригира рекламата си.
Блокирането на бисквитките от трети страни във вашия браузър може да предотврати това до известна степен (Chrome дори ви предлага тази опция, когато отворите частен прозорец), но обхватът на рекламните мрежи и технологиите за проследяване е толкова широк, че е трудно да го спрете изцяло.
Google например вече е имал проблеми заради тази си практика (някои от тях - под формата на дела в съда). Ако влезете в него в инкгонито режим, вашите търсения отново ще се регистрират и ще се асоциират с вашия акаунт. Ето защо Google също потенциално използва своята рекламна мрежа и проследяващи технологии в други сайтове, които отваряте.
Дори и да внимавате къде точно влизате, уебсайтовете могат да използват различни улики - IP адрес, тип устройство, браузър - за да разберат кой сте и да използват това за други цели, свързани с вас. Някои браузъри се борят срещу този вид проследяване, условно наречен "пръстов отпечатък", но тази практика продължава да съществува и до днес.
Също така е важно да знаете, че инкогнито режимът не крие сърфирането ви от вашия доставчик на интернет услуги или от вашия работодател и не заличава изтеглените от вас файлове.
С други думи, трябва да мислите за него като начин да скриете своите онлайн дейности от конкретния браузър на конкретното устройство, както и от останалите хора, които го използват. Когато става въпрос за всичко останало, няма гаранции, че ще успеете.
И още нещо - трябва да знаете също, че колкото повече време стои отворен "частният" ви прозорец, толкова повече бисквитки и данни ще събира, с което вашата сигурност все повече ще намалява.
Има ли все пак начин да ограничите проследяването ви до абсолютния минимум? Всъщност да - ако изберете например браузър, фокусиран върху поверителността, или пък използвате търсачката DuckDuckGo, която не пази вашите данни. Опция е също така и да се свързвате в интернет чрез VPN (виртуална частна мрежа).
Във всеки случай не е толкова изненадващо, че хората имат погрешни представи за това как работи режимът на частно сърфиране, вероятно защото думата "частен" предполага много по-голяма защита, отколкото той всъщност осигурява.
Въпреки всичко това обаче едно проучване от 2018 г. показва, че дори разкритията за сърфирането в икогнито режим не успява да разсее грешната представа на хората, че са напълно защитени. Е, добре е да имате едно наум, че не сте. Поне не напълно.
