Тази седмица на фокус поставихме една от най-лъчезарните и женствени български актриси - Яна Маринова. Артист без ограничения, който се чувства еднакво добре както на големия екран, така и на сцената в театъра. Жена излязла извън рамките и ограниченията.
Оценяваме силната й воля, благодарение на която Яна Маринова е едно от любимите ни съвременни актриси, а не колегата-икономист от финансовия отдел.
И тъй като новия Samsung Galaxy Note 8 е създаден именно за търсещите, борещите се и непримиримите, помолихме Яна да дефинира "успеха" според собствените си принципи - и дори да ни го напише на ръка с S Pen стилуса към смартфона.
Отвъд очевидната си красота, Яна Маринова е като една вселена. От първоначалния хаос, в който ме вкарва разговора с нея: хаос, в който от чантата й падат сутиени, стърчат токчета, размятат се телефони и минават хора, които я зяпат и я заговарят, постепенно планетите се подреждат и тя ме пуска в нейния свят: свят, в който зад ослепителния блясък на повърхността има много труд, много философия и много борба. Тя излъчва една ненатрапчива самоувереност, в която няма високомерие, и в същото време е направена от такава фина тъкан, че все едно се движи по облаците.
Освен това, се смее на висок глас, яде с огромен апетит и по нищо не прилича на префинената принцеса, която се усмихва на България (булеварда И държавата) от билбордовете. Едновременно е земна като...икономист и свободна като „хвърчащите хора" на Валери Петров. Прилагателното, което обаче най-сполучливо залепва за нея, е „силна".
Готови ли сте да заемете удобно местата си в планетариума и да гледате накъде ще ни отведе Яна? Ако да - продължавайте да четете.
Вятърът на промяната
Яна Маринова е била управител на ресторант и част от семейния бизнес. С идеята, че ще продължи да се занимава с това, записва икономика. Във време, в което общото разбиране налага да бъдеш икономист, лекар или адвокат, за да се развиеш професионално, Яна се плъзва по течението и завършва икономика. След това, нещо се променя внезапно. Тя осъзнава, че животът не е някакво ужасно място и че ако човек има желание да се труди и не го мързи, може да работи няколко неща и да се издържа от това.
„Щом ще се работи много, поне да е нещо, което ми харесва", казва тя, след което се хвърля в онова, което винаги я е привличало: писането, танцуването, сцената, киното.
Семейството й винаги е било свързано с успеха: баща й е бил журналист, майка й е завършила психология и философия и втора специалност, български и литература, а прапрапрапрадядо й е майстор Алекси Рилец, на когото има кръстена улица в столичния квартал „Манастирски ливади" - архитектът на Рилския манастир.
Успехът може и да е заложен генетично, но в сферата на киното и театъра, Яна е пионер и проправя нови пътища.
„След опожаряването на Рилския манастир, на 70 и кусур години, дядо ми е помагал във възстановяването на манастира. Да съграждаш е призвание", казва тя. „И за да следвам своето, реших да работя това, в което се забавлявам. Защото тогава, дори когато е най-трудно и най-зле, когато висиш по цели нощи над книгата и те боли гръбнака, дори тогава ти е хубаво. Другото е мъка."
„Привличане"
На 23 февруари е премиерата на новия филм, в който Яна Маринова играе главна роля. Първоначалната версия на сценария е нейно дело, а освен това е и копродуцент на филма, заедно с Башар Рахал. Яна пише сценария на телефона си: 157 страници и 8 месеца труд и творчество, които след това минават през трима професионални сценаристи, които го изпипват: Александър Чобанов, Борислав Захариев и Георги Ангелов: познати на зрителите от „Под прикритие", „Дървото на живота", „Вила Роза". Следва стисване на ръцете с режисьора Мартин Макариев и филмът се доближава до своята финална права.
„За да можеш да работиш няколко неща едновременно, все нещо трябва да жертваш. Тъй като писах сценария за „Привличане" и съм копродуцент на филма, бях наясно, че няма как да се подготвя като роля, няма как да си мисля каква ще бъда героинята ми. Затова трябваше да съм аз. Във филма отговарям на въпроса какво се случи с мен, какво исках, какво получих, как се завъртяха нещата, искам ли да съм това, което ми предлага животът.
Така част от личната ми история и личното ми светоусещане се предаде на филма. Всички персонажи се сблъскват с въпроса за избора в живота, но без постулати и морализаторстване: през шегата, през атрактивните истории, изневерите, приятелствата, предателствата, борбата за власт, училищните интрижки пр. В сценария давам глас на нещата, които винаги съм искала да кажа."
„Привличане" не е танцувален филм, но в него ще видим много танци. В него ще видим необходимостта на тийнейджърите да бъдат приети и да открият своята принадлежност, жестокостта на тези, които са склонни да отхвърлят другите, изграждането на младите хора, и разбира се...любовта.
Койна Русева ще бъде единия антагонист, който въплъщава копнежа за власт и желанието да мачкаш другите, а Луиза Григорова-Макариев - другия: онзи, който дърпа околните към белята. Яна Маринова и Александър Сано ще открият (или не) любовта в по-зрялата възраст, а освен тях, в лентата ще видим Башар Рахал и Радина Боршош и специалното участие на Владо Пенев.
„Глас"
Спектакълът „Глас" е още едно предизвикателство, в което Яна се гмурка с характерната си смелост.
Постановката се играе от миналата година в Нов театър НДК и следващите дати, на които може да се види, са 30 ноември и 20 декември.
Рокля Juicy Couture, обувки Calvin Klein от магазин COLLECTIVE
„Ако трябваше сама да избирам какво да играя, едва ли щеше да е моноспектакъл. Когато завършвах магистратура „театър" в НБУ, наблюдаващият ми преподавател беше Възкресия Вихърова, която избра този текст на Елена Алексиева. Амбициозният проект за „Глас" дойде от режисьорката Лъчезара Паскалева. Построих си ролята в тази постановка на песента на Queen "Bohemian Rhapsody". Харесва ми, че текстът е изключително саркастичен, а аз много обичам иронията, не съм комедийна актриса, но не обичам „само драмата".
Постановката разказва историята на Виктория Глас, която приема да играе сянката на великата Мария Калас в продължение на години.
"Между „Привличане" и „Глас" откривам идеен паралел. Ако имаш усещането, че живееш чужд живот и искаш да започнеш отначало, трябва да изхвърлиш илюзиите на боклука. Ако искаш да си главен герой в живота си, трябва да кажеш на оня горе да си гледа работата. Много е лесно да си смел, когато си силен, но когато си слаб, когато знаеш, че ще те боли...тогава е трудно. И още по-важно. От теб зависи да кажеш „край", да се запиташ колко повече можеш да понесеш от тъпотиите, които ти се случват. Не смятам, че хората трябва да се отдават на страданието и да се вайкат. Дори на 70 години не е късно да промениш живота си и да го доизживееш страхотно".
Жертви в името на кариерата
Яна казва, че постоянно се налага да прави жертви в името на кариерата си и това е нормално.
„За да си полезен за близките и приятелите си, трябва да си щастлив. В противен случай се превръщаш в една мрънкаща досада, която постоянно трябва да бъде спасявана. И в „Привличане", и в „Глас", героите нямат нужда да бъдат спасявани. Те се нуждаят само от някой като тях. Не някой, който да им подава ръка, а който да не ги бута, когато са слаби".
Българските кино и телевизия: от „Стъклен дом" до днес
Яна се появява в общественото полезрение с ролята си на Елена Атанасова в сериала „Стъклен дом" в едно време, когато „български сериал" все още звучеше малко странно. Няколко години по-късно, тя има зад гърба си участия в още много български филми и сериали: „11А", „Връзки", „Живи легенди", „Фамилията", „Забранена любов".
Какво се промени на хоризонта на българското кино от „Стъклен дом" досега?
„Българските сериали се развиват много. Вижте какво направи „Под прикритие". Неслучайно Александър Сано, с когото си партнираме в „Привличане" играе в италианския сериал „Гомора", който е четвърти по популярност в света. Навсякъде локалното кино се гледа, но трябва да се прави хубаво, а не да обслужва само интелигенцията. Не може да има само елитарно кино. Държавата подкрепя елитарното, нека бизнесът да подкрепя гледаемото."
„Красотата, Санчо, е нещо крайно субективно..."
Яна е от онези жени, на които не може да не се зададат глупавите въпроси за красотата. Тя обаче бързо отхвърля всички клишета, с които са натоварени красивите жени.
„Много е важно как остаряваш. Ясно ми е, че в Холивуд, където се правят филми за милиарди долари, актриси като Никол Кидман не могат да си позволят да не изглеждат перфектно. И тя го прави съвършено добре. Но при нас, където филмите не носят пари и всичко се прави на мускули, да загубя естествеността си значи да се самоубия като актриса. Всяко нещо, което ми се е случило, е оставило отпечатък върху лицето ми, но за мен е важно да харесвам бръчиците си. Човек трябва да разкара илюзиите си, да спре да бъде представата за себе си. Най-големият ти враг е този в огледалото. Трябва да затвориш очите си и да следваш ритъма на сърцето си."
Какво е успехът?
Успехът е да не съжаляваш за напразно хвърления труд.
Думите, които вдъхновяват
Едно от изреченията, които ме вдъхновяват, няма да разкривам сега, тъй като е във филма. Свързано е с една аудиокнига за Чърчил, която слушах. Другото е цитат от „Роки", имам го сниман в телефона си:
„Няма значение колко силно удряш, важно е колко удара можеш да понесеш, защото никой не удря по-силно от живота. Не става въпрос за силата, а затова колко силно можеш да бъдеш ударен и все пак да продължиш напред. Колко можеш да поемеш. Така се побеждава."
Друг текст, който ми помага в трудни моменти, е стихотворението „Ако" на Ръдиард Киплинг. Знам го наизуст.
Фотограф: Вихър Ласков, Webcafe.bg
Стилист: Ана Динкова
Гримьор: Росина Георгиева
Благодарим на кино Арена De Luxe, Bulgaria Mall за гостоприемството.
