"Колеги, имаме кворум. Дневният ред Ви е раздаден. Точките са интересни. Надявам се, до началото на футболния мач да свършим"
С този хумористичен анонс на Петър Кънев (БСП) Комисията по икономика започва гласуването на промени в Закона за приватизация. Денят е 11 юли, предстои полуфиналът между Англия и Хърватия на "Лужники", а руският Мондиал не е единствената причина за пъргавината на депутатите.
В шеги и закачки, две минути след началото на заседанието най-интересната част от законопроекта вече е отметната. Текстовете на "Атака" и ВМРО, които със задна дата въвеждат съкратена давност за "специфични задължения" по приватизационни договори, минават с лекотата на топъл нож в масло. Минават без една дума дебат и мотивиране, с един глас "против" и няколко въздържали се.
Наздраве, мачът може да започва. Почерпката е от последната реколта провалени приватизатори на държавни активи.
При същата липса на опозиционен плам и поне формално обсъждане проектът минава през пленарната зала, преди все пак да катастрофира в президентството.
Двата текста, върнати с вето от Румен Радев, са това, което Валери Симеонов определи като "Спасяването на редник Киро" на цена от 55 милиона лева. Те са причината НФСБ да заплаши с напускане на коалицията заради вътрешен саботаж на усилията по събиране на неустойки от собственика на "Български морски флот". А тези усилия също не са безплатни - 2,1 млн. лв. бяха извадени от бюджета само за началото на арбитражното дело между държавата и Домусчиев (съдебните разноски сега са част от задълженията на бизнесмена).
На това му се казва автогол със златен пръст. Помните ли, че съвсем скоро ГЕРБ се готвеше да промени конституцията за 7 път, за да се отмени давността на приватизационните престъпления? Партията на Борисов беше готова да приравни фалита на соц-комбинат със статута на престъпления като геноцида, расовото потисничество и употребата на химически оръжия.
Днес няма и помен от юнашката им амбиция да раздават правосъдие със задна дата. Къса памет - чиста съвест.
За съжаление, също толкова несъстоятелен беше опитът на Корнелия Нинова да се престори на опозиция след блестящото отсъствие на лява съпротива както в Икономическата комисия (оглавявана от БСП), така и в пленарна зала.
Оказа се, че стадото на баба Дора в Шарково е по-важен проблем за тревожната социалистическа душевност, отколкото неплатените неустойки в приватизирани компании със затихващи функции и хиляди съкратени работници.
Леко смущаващи стават претенциите за "повече държава в икономиката" в предизборната "Визия за България", когато сам Янаки Стоилов се учуди къде беше БСП при гласуването на скандалния закон. От друга страна, самото споменаване на Корнелия Нинова и "приватизация" в едно изречение неизбежно връща целия разговор с 20 години назад до борда на "Техноимпекс", което умножава по нула всички нейни опити да бъде припозната като автентичен борец срещу "дивия капитализъм" и експлоатацията на наемния труд.
Колкото до Волен Сидеров - ангел-хранителят на националния капитал на Домусчиев, Златев и Божков - нищо ново под слънцето от времената, в които откриваше пресконференции на Илия Павлов.
Както гласи форумният виц - тежко на държавата, в която Валери Симеонов е последният останал опозиционер.
И понеже лятната ваканция на парламента наближава със страшна сила, а концентрацията на паметта се разсейва за около 8 секунди, хващаме бас, че и този скандал ще се забрави наесен. Така както днес никой не помни (и не иска да си спомня) за прословутата 7-ма промяна в конституцията. До следващия свирен мач.
