Възможно е доскоро да не сте вярвали, че е истинско лято заради внезапните проливни дъждове, които превръщаха София в бледо подобие на Венеция, минус гондолите и забележителностите.
Сега Центърът за градска мобилност (ЦГМ) е решен да ви докаже, че е лято... истинско, горещо, потно и лепкаво лято.
Ще намалят цената на билета, за да стимулират пътуванията с градския транспорт? Нееее. Ще пуснат възможно най-новите и климатизирани коли? Неееее.
Отговорът е в така нареченото лятно разписание на градския транспорт (вместо от дъжд на вятър, превозните средства ще идват още по-рядко).
То е изобретено със съмнителния довод, че през лятото градът остава празен, а някой репортаж от границата ни с Гърция или от автомагистрала "Тракия" окончателно е бетонирал идеята, че в София през лятото нЕма никого. Груба грешка!
В столицата остават достатъчно хора, които трябва да стигнат до офиса си или гледат да се разкарат от там час по-скоро, за да водят социален живот. Да, винаги има вариант да ходите с колата дори и до магазина, който е на 400 метра от вас. Страничният ефект е, че цяла вечер ще ви се наложи да смучете фреш от портокал и да гледате кисело останалите, които нямат проблем да консумират напитки с хмел и ферментирали гроздови зърна.
Можете да си причините и съмнителното удоволствие на пътуването с такси, при което получавате бонус точки, ако още с качването си в колата кажете на шофьора: "Еее, съсипа'а я та'а държава...".
Но въпреки сагата "Опълченците на Кулата - Промахон" тук има останали хора и те искат да използват градския транспорт.
Уви, ЦГМ като че ли все по-малко иска да използвате градския транспорт, а още по-малко има за цел да разчитате на него. Затова разрежда графика на подвижния състав колкото се може повече и оттам нататък - каквото пантограф покаже. Така се стига до градска идилия с елементи на съспенс, комедия и драмедия.
Тъй като обикновено трябва да сте на работа в 9, най-късно към 8 и нещо се подреждате чинно на спирката. Там като изпрани чорапи висят вече половината квартал - нещо нормално, предвид че превозно средство не е минавало от поне 10 минути. Автобус или трамвай не се вижда, а електронното табло, ако има такова, напомня на това как едно време се сваляха файловете - трамваят ще дойде след 2 минути... 5 минути... 7 минути... 4 минути... 5 минути...
Междувременно навън е истинско софийско лято и от сутринта е 30 градуса на сянка, които се усещат като 35, а Емо Чолаков би казал, че са 40, ако още водеше времето. Това означава, че когато слезете от трамвая (автобуса, тролея), ще имате екзотичен вид. Има една уловка - за да слезете, първо трябва да сте се качили.
Повечето трамваи (автобуси, тролеи) са с X капацитет, но от ЦГМ непрекъснато се опитват да докажат, че тази вместимост всъщност е поне три пъти по X.
Лятото разписание на градския транспорт само спомага опитите необичайната формула да бъде доказана веднъж завинаги. Само че докато тече този така любопитен научен експеримент, пътуването се превръща в некомфортно, но и донякъде интимно и спиритуално преживяване.
Така например, ако се качите на трамвай номер 5 от спирка ж.к. "Красно село", имате огромен шанс в теснотията до Руски паметник вече да сте си намерили половинка в тоя живот.
Рамо до рамо с нея/ него ще решавате проблема с отрицателния прираст и ще зарадвате Андрей Арнаудов, движение ДНК и Волен Сидеров. Ако трамваят е твърде претъпкан, решението на демографската криза може да се осъществи още преди крайната спирка.
А защо да се ограничаваме само с лятното разписание?
Можем да предложим на ЦГМ и други нестандартни мерки за по-разреден график и то целогодишно. Например определени линии да се движат само на четни дати, а другите - само на нечетни. Така ще си знаем, че въпросният трамвай номер 5 минава в понеделник, сряда и петък и няма да се хабим в останалите дни да ходим до спирката напразно.
Въобще, има още накъде - до постигането на "градския транспорт на Шрьодингер" - ще знаем, че го има, но няма да сме сигурни, че е жив...
