Виктория от Русе, малката Кристин от Сотиря, сега и Андреа от Галиче - все имена, с които мрачната статистика с невинни жертви в страната набъбва зловещо. Списъкът тихо, но неумолимо нараства, а общото между всички тези случаи е профилът на извършителите.
По думите на вътрешния министър Младен Маринов, тези убийства са извършени "от подбуди, които по-скоро са присъщи за животни, а не за хора". Той допълва и че това е "много ниско ниво на човешките потребности.
"Къде са сега НПО-тата измекяри да го номинират за Човек на годината?!", питат едни.
"На 17 години тази пасмина вече има по 2-3 деца...", продължава разсъжденията втори, а трети обобщава, че "проблемът с ромите е нерешим, докато съществува Европейският съюз" (коментарите са от произволно избран интернет форум).
И това са само по-деликатните мнения. Огромна част от останалите е срамно да бъдат прочетени, камо ли цитирани.
На пръв поглед всичко е ясно - убиецът е от ромски произход, а те са "такива" - живеят в своите си гета, не плащат ток и вода, не ходят на училище и рано или късно се превръщат в престъпници. В 20-тата година на XXI век наративът, който се отнася до малцинствата, все още не претърпява никакви сериозни изменения.
Но докато не идентифицираме конкретния проблем, няма как да предотвратим "нова Сотиря" или "ново Галиче".
А проблемът е, че в България живее една маргинализирана общност, която става все по-обемна и която далеч не е хомогенна в расово отношение. В гетото не се попада по цвят на кожата, а от безизходица.
В тези малки вселени, заградени от ламаринени стени и затънали в кал, границата между човешкото и животинското съвсем логично започва да се размива и е въпрос на време оттам да изпълзи поредният насилник.
Бездействието на властите в случая е почти патологично. Неслучайно специализирана акция във врачанското Галиче, която дойде след самопризнанията на убиеца на Андреа, беше определена като поредната мярка тип "след дъжд качулка".
Но призивите за справедливо правосъдие и възмездие, както и обидите на расова основа внасят само още една смъртоносна доза разцепление между "ние" и "те", между "нормалните българи" и онези там, маргиналите. И докато цари такова разделение, промяна няма как да настъпи.
Убиецът на Андреа е на 17 и няма завършено дори средно образование. Дали той щеше да порасне такъв, ако беше залягал над учебниците поне няколко години?
Никой не може да каже това със сигурност, но е сигурно, че перспективата, която дава образованието или ученето на занаят, би отвлякла мислите на този младеж от онези 250 лева, които да похарчи за маратонки и дънки. Само че на учениците от маргинални общности не се гледа с добро око в училище.
Те се приемат за трудни, непокорни деца, с които не може и няма никакъв смисъл да се работи. Родителите на останалите възпитаници пък често скачат на протест, даже ако става въпрос за един евентуален ученик от малцинствен произход. За смесени класове с по-голям процент многообразие и дума не може да става.
Така децата от малцинствата растат далеч от училище и все по-близо до престъпните вертепи на родните си квартали.
Друг бегъл пример са социалните работници, които трябва да се стремят да върнат тези малолетни в риск по чиновете, но които са с осакатени правомощия.
Повечето предложения социалните да имат разширени права, включително и да могат да посещават домовете на деца, които не ходят редовно на училище, са посрещани на нож от хора, според които това е поредният ход, за да им вземат децата. По този начин службите за закрила на детето остават до голяма степен с вързани ръце.
По веригата има още примери как маргинализацията става все по-силна и по-страшна, а от нея до пълното оскотяване крачката е много малка.
И ако всички продължаваме да смятаме, че нас това не ни засяга, нямаме нищо общо и убиец се става само заради цвета на кожата - не можем да очакваме промяна, а все по-дълъг черен списък, в който се трупат все повече имена.
Защото човек, от когото всички странят, рано или късно се превръща в животно.
