Песента, изпълнявана през годините от десетки музиканти - като Лейди Гага и Кели Кларксън, например - беше свалена от ефира на американско радио, защото не била подходяща за #MeToo ерата.
Според критиците й в текста става дума за мъж, който се опитва да напие жена, за да се възползва от нея.
През 2017-а проф. Кина Хамил от Бостънския университет публикува свой труд, в който подчертава расистките корени на може би най-популярната коледна песничка. Оказва се, че Jingle Bells за пръв път е била изпълнена с "blackface", т.е. от бял изпълнител с черна боя на лицето. Това е станало в Бостън през септември 1857 г.
Песента е написана от Джеймс Пиерпорт, който по това време е бил отчаян от това, че не може да си намери работа. Според проф. Хамил той се е възползвал от "музиката на менестрелите" и за да направи шоуто си популярно, е решил да се подиграе с тъмнокожите.
Въпреки смущаващите корени на песента, професорът подчертава, че изследването й няма за цел да откаже децата по света да си припяват песента. Но след като новината за корените на песента стана обществено достояние, пощата на Хамил е била залята от заплахи и обидни съобщения от засегнати.
Проблемът с тази песен е доста сложен. Написана е през 1984 г. като реакция на репортажи за глада в Етиопия. Първият запис е на супергрупата Band Aid и има за цел да събере пари за борба с глада в страната. Тя обаче се отнася за целия африкански континент, а не за конкретна страна, поради което е обвинявана, че приравнява всички хора в Африка и не отчита разликата между държавите и техните уникални култури.
В статия в Guardian през 2014 г. Бим Адеунми се възмущава за това, че съществува някаква патерналистично мислене за Африка – че континентът трябва да бъде "спасен", при това най-често от себе си. Не било приемливо, че текстът отразявал идеята за гладните, "бедни африканци" винаги помагали "мъдреците" от Запада. Проблем било и това, че "Африка" се използва по начин, по който хората не биха използвали 'Европа" или "Азия".
Музикантът Боб Гелдоф, който е един от авторите на текста, защитава "Do They Know It's Christmas?" с обяснението, че е "поп песен, не докторска теза".
Какъв може да е проблемът на някого с тази песен (освен това, че всяка Коледа прекаляват с пускането й)? Лирическата героиня в хита на Марая Кери пее, че "всичко, което иска за Коледа" е един конкретен мъж. И на всичкото отгоре разчита на друг мъж (Дядо Коледа) да й донесе този подарък. Един вид как е възможно женските желания да бъдат ограничавани до нещо толкова обикновено като мъж и да се поставят в зависимостта на друг.
Но дори да пропуснете търсенето на проблем там, където го няма, "All I want for Christmas" ще продължава да трупа неприязън, докато радиостанциите и телевизиите не я забравят за десетилетие. Или две. Което обаче няма да стане.
Песента на бандата The Pogues преминава през цензура през 2007 г., когато BBC Radio 1 изрязва някои по-груби думи от нея. Още същата вечер радиото се отказва от промените след отзиви от слушателите. Въпреки това критиките остават. Статия в GQ посочва, че ако песента бъде излъчвана в ефира без цензура, това е обидно за ЛГБТ общността заради използването на жаргонна дума за хомосексуалист.
Въпреки това всяка Коледа песента влиза в класациите за най-слушани парчета във Великобритания.
В популярната песен всеки куплет се равнява на един от 12-те дни на Коледа и постоянно се натрупват подаръците, които лирическият герой получава от "истинската си любов". Към края те стават живи хора - "истинската ми любов ми даде десет танцуващи дами", "единадесет гайдари" и т.н. Кой се обижда? Хора, които виждат в подаряването на хора намигване към робството. Текстът обаче е с англо-френски корени и едва ли това е бил първоначалният й замисъл, но, изглежда, с достатъчно фантазия тя също може да се окаже обидна.
