Официалната юфка на Манчестър Юнайтед

В последната версия на прочутата си книга "Славната игра" ("The Glory Game") Хънтър Дейвис анализира по какъв начин футболът се е променил от първото издание, публикувано през 1972 г.

"Вероятно най-голямата промяна са всички тези пари, които влязоха във футбола", пише авторът, "През 1972 годишният бюджет на Тотнъм беше 500 000 паунда. Те, разбира се, тогава не използваха такива вулгарни неща като реклами по стадиона и в програмата за мача. Нито пък Арсенал правеше така. Топ клубовете, горди със своя имидж, не се занимаваха с такива работи. А да носят името на някакъв спонсор на фланелката си... Самата идея звучеше налудничаво!".

По това време ръководството на Спърс, начело с президента Сидни Уейл, не си и помисля да "цапа" името на клуба или стадиона си с някакви спонсори. 40 години по-късно Тотнъм рекламира "Инвестек" - "банка на изтъкнати специалисти в управлението на активи", върху прочутата бяла фланелка и предлага на привържениците си брандирана с клубното лого кредитна карта.

Тези дейности на "шпорите", естествена, не са никакво изключение в света на елитния спорт. Местните съперници Арсенал се преместиха от легендарния стадион "Хайбъри" на "Емирейтс", за да увеличат приходите си. Арсенал също има дълъг списък от бизнес партньори като например нигерийската безалкохолна напитка "Malta Guinness Low Sugar", заради която бе записано нелепото видео, в което Бакари Саня, Пер Мертезакер и Лукас Подолски играят аеробика (вижте вдясно).

Миналата седмица Нюкасъл подписа четиригодишен спонсорски договор с компанията за бързи кредити с висока лихва "Уонга". Въпреки протестите на фенове и на народни представители от града, управляващият директор на Нюкасъл Дерек Ламбиас бе изключително доволен от сделката... "Винаги искам най-високата цена, а те искаха най-ниската. Така стигнахме до добра сделка. Това означава, че ще можем да вземем още един играч в отбора", обясни той.

И има логика в това, което казва Ламбиас, тъй като Нюкасъл ще печели по 8 милиона паунда на година от този контракт. Без него "свраките" биха имали огромни проблеми да се противопоставят на грандовете като Манчестър Юнайтед, който например има официален автомобилен партньор в лицето на Шевролет, а марката "Мами" е официалната юфка на клуба за Азия, Океания и Близкия Изток...

Докато разходите на "червените дяволи" се увеличиха с купуването на клуба от американската фамилия Глейзър, и търговската активност също се разрастна много, за да донесе значително увеличение на приходите. Така Уейн Рууни, Райън Гигс и Патрис Евра участваха в реклама на виното "Касиеро дел Диабло" (вижте вдясно), а отново Рууни плюс още пет от звездите на отбора изиграха комични роли в клипче, посветено на инструкциите за сигурност в Турските авиолинии (също вдясно).

И освен че раздават наляво и надясно емблемата и името си, водещите футболни клубове го поставят сами на какви ли не абсурдни стоки. Ако футболистите на Нюкасъл можеха да играят със същия размах, с който творят хората в маркетинговия отдел, те може би нямаше да се нуждаят от спонсорството на "Уонга", съдейки по този костюм на супергерой...

Ще бъде нечестно обаче да се присмиваме само на "черно-белите", тъй като Ливърпул продава тривки за баня, Челси - розови екипчета за бебета-момиченца, а Барселона потвърждава своя слоган "повече от клуб", предлагайки на привържениците си брандирани каишки за техните домашни любимци.

Няма никакви признаци, че бруталната комерсиализация на спорта ще спре, но докъде повече могат да стигнат футболните клубове след "официалната юфка"?

А вие на какво мнение сте - като Ламбиас, който вижда в спонсорския договор възможността да се купи още един играч, или като президента на Тотнъм от 70-те, който смяташе, че клубът му само би се излагал, преследвайки такива бизнес възможности?

Новините

Най-четените