Скандално, но в събота транспаранти на агитката на ЦСКА са били спрени на входовете на стадион „Васил Левски" за мача с Лудогорец. На тях не е пишело, че някой има нерегламентирани сексуални контакти с хора от същия пол, не е имало обидни квалификации с нецензурно съдържание. Дори да е имало - тяхното спиране е приемливо за разсъдъка на нормалния човек. Но с декларация агитката обяви, че е спрян лозунг „Това за нас е идеалът - България пак да бъде цяла". Нима българската полиция тълкува това като нецензурен текст?
И въобще - кой е в основата на спирането на транспаранти, изразяващи нечие мнение в една уж свободна държава? Разбра се, че ЦСКА е помолил МВР да действа така, за да не се повтори историята от мача с Берое. Тогава за лозунг, в който пак нямаше директни обвинения и нецензурни обиди, клубът бе глобен с нечуваните 5000 лв. Че те за свастики в агитките глобяват по 5-10 хиляди! Егати критериите!
Разбираемо, в ЦСКА са се уплашили от ... нека кажем от нова глоба. Повече ги е страх обаче от размахания пръст, защото е ясно, че така е станало. Глобата от 5000 лева не е за транспарант, а защото фенове скандираха срещу премиера, и това се чу съвсем ясно по БНТ. Разбира се, всеки си има мнение дали феновете на ЦСКА са прави или криви да обиждат министър-председателя. Но да сплашваш клуба с глоби, използвайки лостовете на БФС... Малко напомня на едни други държави с други системи на управление.
Шефовете на ЦСКА са пряко зависими от държавната воля, защото бизнесът им се храни от парите на общините. Обяснимо треперят при всеки възглас срещу премиера. Но не и оправдано да налагат, съвместно с органите на реда, цензура на обществено мнение.
Дори трима души да искат да вдигнат транспарант, и той да не съдържа забранени от закона текстове, пак няма сила и механизъм, по който да бъдат спрени. Поне не би трябвало да има.
За съжаление, дали са от Левски, или от ЦСКА, тези с транспарантите пак ще бъдат посочени от „сериозните" медии и „отговорните фактори" с пръст като лумпени, хулигани и т.н. Вероятно и като луди. Да не забравяме, че в тежките времена на цензура и иго, мотото „лудите, те да са живи" придобива един друг смисъл. Ако не си спомняме, да препрочетем Вазов.
И да се замислим.
