Много има да слушаме как Сам Смит е бил номер 1 на снощните музикални награди „Грами". Но младият соул изпълнител, спечелил най-много номинации и обрал наградите за най-добър дебют, най-добра песен, най-добър запис и най-добър вокален албум, просто няма как да не бледнее пред истинската „Грами" звезда тази година.
Смит може да е модерната музикална звезда на века - меланхоличен хомосексуален мъж с незабравим глас, който пее за несподелената любов, изневярата, раздялата и за нуждата на всеки да има човек до себе си.
Само че над него и над останалите отличени на церемонията звезди стои един човек, който се прояви за пореден път два дни по-рано - и за който няма да е пресилено да кажем, че е основата, на която са стъпили всички онези, прибрали отличие снощи.
Боб Дилън открадна шоуто (без да изпее и една нота) на традиционната благотворителна „Грами" вечер в петък. Той прие наградата за личност на годината на фондация MusiCares и изнесе 40-минутна реч, в която даде вълнуващи подробности от цялата си кариера, говори за корените на фолклорната музика, похвали някои известни личности и се пошегува с други.
73-годишният Дилън анализира блус и рокендрол музиката, говори за тяхната история, защити гласа си и певческите си способности, подигра музикалните критици и цитира забравени герои от фолк сцената.
„Учех се на текстове, учех как да ги пиша със слушане на фолк песни", каза той. „И ги свирех, срещах други хора, които ги свиреха, тогава, когато още никой не го правеше. Пеех единствено тези фолк песни и те ми дадоха принципите за всичко общовалидно. Разбрах, че всичко принадлежи на всички ни."
Дилън благодари на доста хора, най-вече на тези, подпомогнали кариерата му в началото като Джон Хамънд, скаутът на таланти, уредил му договор с Columbia Records, и фолк триото Peter, Paul and Mary, чиято версия на Blowin' in the Wind му осигурила неговия първи хит през 1963 г.
Призна, че е бил огромен фен на Джони Кеш и е знаел песните му по-добре, отколкото е знаел своите собствени. Благодари на Джими Хендрикс, че е взел някои „малки мои песни, на които никой не обърна внимание" и ги е превърнал в класики.
Даде и добър урок за процеса на писане на песни, като призна, че „песните ми не са възникнали просто така - не съм ги измислил от нищото". С няколко примера той обясни как фолк парчетата, които е пеел на младини, подсъзнателно са вдъхновили собственото му творчество.
Дилън завърши с разказ за своя приятел Били Лий Райли, рокабили певец от 50-те години, познат най-вече с песента Red Hot от 1957 г., който така и не се превърна в голяма звезда. Когато Райли се разболял, фондацията MusiCares му помогнала да изплати медицинските си разходи и ипотеката си, за да направи живота му „поне поносим и спокоен до самия край, а това е нещо, което няма цена". Райли почина през 2009 г.
Блясъкът на церемонията
На този фон случилото се снощи - колкото и бляскаво, пищно и разнообразно да беше - нямаше особена тежест. Стремежът на наградите „Грами" да побере възможно най-много и различни артисти в своята церемония донесе на зрителите неравно пътуване през стилове, подходи, течения и различни музикални поколения. Сред множеството изпълнители ще се запомнят неправдоподобни сценични двойки като Том Джоунс - Джеси Джей и Ед Шийрън - Хърби Хенкок.
Пол Макартни също се изяви в необичайната си колаборация с Риана и Кание Уест, Сия направи още едно от своите характерни изпълнения с гръб към публиката и с интерпретативен танц с участието на 12-годишната Мади Циглер, а новакът Хозиер и изпитаният боец Ани Ленъкс направиха едно от най-запомнящите се изпълнения на вечерта (виж видеото).
Неостаряващите AC/DC откриха церемонията, а друг ветеран - Мадона, се появи с мащабна хореография от танцьори с дяволски рога за изпълнението на Living for Love.
Не се мина и без скандал, макар и сравнително скромен в мащабите си. Известният с предизвикателното си поведение Кание Уест се възмути от една от изненадите на вечерта - наградата на Бек за най-добър албум, която според самия Уест и според предварителните прогнози трябваше да отиде у Бионсе.
Той изригна пред журналистите за това как наградите „Грами" изразяват „неуважение към вдъхновението", но този път се отказа да излиза на сцената в знак на протест, докато Бек си получаваше наградата. А през 2009 г. на музикалните награди на MTV не се посвени да го направи, докато награждаваха Тейлър Суифт за най-добър клип - и тогава отново се изказа в полза на Бионсе.
