Малък и неприятен инцидент се случи в неделя с най-известния и най-старателен български писател Калин Терзийски. Вместо да се занимава с творческа дейност и да седи до жена си, която, както става ясно от неговото широко разпространено в интернет оплакване, имала високо кръвно, му се наложило да прекара неделната вечер в студиото на „Всяка неделя".
Той бил поканен от „корифея на българската журналистика" Кеворк Кеворкян в ролята си на психиатър във връзка с обсъждане на случая с убиеца от Лясковец. За съжаление, воден от неизменното си „добро чувство" и неутолимата си жажда за популярност, Калин Терзийски попаднал в милиционерски капан: Кеворкян се разпрострял в предаването си с другите си гости и забравил за писателя.
Според сърцераздирателната изповед на самия Терзийски, след предаването Кеворк дошъл при него, извинил му се и казал: „Не можахме да сварим да те включим. Нямаше време за тебе. Жалко. Звънни през седмицата, да те почерпя."
Разбира се, Калин Терзийски не е обиден лично. Той е над тези неща. Той е обиден от името на българските писатели!
Оказва се, че след години сътрудничество с медиите в България, единственият носител на Европейската литературна награда в България (дебело подчертано) явно чак сега, когато е лично засегнат, открива същността на журналистиката. И пише с тъга, много тъга: „Не можех да роптая срещу същността на медиите. Те не се хранят с книги, а с кръв и гной."
Не можем да не признаем, че писателят е прав в посоката си на мислене за морала на хора като Кеворкян. От друга страна, за да не бъдат унижавани публично, писателите в България със сигурност трябва да се научат да спазват повече духовна хигиена. А тя няма как да се постигне, освен с медийно въздържание.
