В началото на века ситуацията в Челси бе много по-различна от тази в момента. "Сините" бяха извън сметките не само за титлата, но и често и за Шампионската лига. Все пак често играеха в Европа, а през 1998-а дори спечелиха КНК.
Основната цел всеки сезон в този период бе влизане в Топ 6. Малко преди ерата на Роман Абрамович на "Стамфорд Бридж" имаше стабилна италианска колония. Един от тях бе Самуеле Дала Бона. Помните ли го?
Самуеле започва кариерата си в Аталанта. През 1996-а дебютира за Примаверата, а две години по-късно блести за националния отбор на Италия до 16 г. на Европейското за младежи.
Именно там е забелязан от Джанлука Виали, който през лятото на 98-а стана играещ треньор в Челси. Виали успява да убеди Бона, който се присъединява към сънародниците си Джанфранко Дзола, Роберто Ди Матео и Пиерлуиджи Казираги в Западен Лондон.
Самуеле напуска родината си, за да замине за Англия само на 17 г.
Бона все още не е професионалист и дори не е дебютирал за Аталанта, затова бергамаските не получават трансферна сума за него. Това вбесява Италианската федерация, която променя правилата си и забранява на непълнолетни играчи да напускат страната без трансферна сума.
В Англия Дала Бона се доказа като изгряваща звезда. Очаквано, прекара първия сезон в резервния отбор.
Въпреки че действа в средата на терена, забива общо 16 гола, с което си печели наградите за най-добър млад играч и "Златната обувка" за сезон 1998/99. Тя се дава на най-добрия реализатор сред всички отбори на Челси и рядко се печели от играч от резервите, още по-малкото халф.
Дебютира за първия отбор в мач от Шампионската лига срещу Фейенорд и започва все по-често да бъде използван като коз от пеййката.
През лятото на 2000 г. Челси е поверен на Клаудио Раниери - още един италианец, който вярва на младия Самуеле и му дава достатъчно шансове за изява. Затова помага и раздялата с Густаво Пойет и Денис Уайз.
Младежът бързо се сработва с бившия наставник на Левски Славиша Йоканович и Еманюел Пти в средата на терена. Един от най-запомнящите мачове на триото е победа с 3:0 над шампиона Манчестър Юнайтед.
Най-добрият му сезон обаче е следващият - 2001/02, който се оказва и неговият последен в Челси. Италианецът записва 24 мача и четири гола, но тогава всичко за него тръгва надолу.
През лятото на 2001-ва Раниери се опитва да убеди сънародника си да подпише нов договор с Челси. Дала Бона отказва. На хоризонта се появява оферта от Венеция от шест милиона. "Сините" са готови да продадат играча, той също се съгласява, но в крайна сметка се отмята.
За наказание Раниери го праща при резервите, но с напредване на сезона Дала Бона си връща мястото в първия тим. На следващото лято за него вече пита Милан.
"Изпълнителният директор на Милан Арейдо Брайда ми звънна след мача срещу Фулъм - разказва Дала Бона. - Отидох да говоря с Раниери. Той ми каза: "Остани, съотборниците ти те обичат. Развиваш се. Ти си важен футболист и ще играеш в повечето мачове. А Милан? Не си подходящ за италианския футбол. Там напрежението е огромно, психическата настройка е различна, отборите отсядат в хотел преди мачовете, а ти не си свикнал с това. Имат и много звезди. Не мисля, че ще играеш редовно."
В началото на века италианската Серия "А" е най-богатото първенство и там играят най-големите звезди. Нещо като Висшата лига в момента.
Дала Бона обаче не се вслушва в съвета на Раниери и се връща в Италия. 21-годишният халф подписва с Милан, който плаща само един милион паунда за него.
"Сам харесваше Лондон, но му липсваше Италия. Той подписа петгодишен договор и е сигурен, че бъдещето пред него е светло", уверено заяви агентът му Клаудио Паскалине.
Италианските медии хвалят Милан за това, че връщат роден талант на Ботуша. Но Раниери се оказа прав - Дала Бона се изгуби в конкуренцията на Кларънс Зеедорф, Андреа Пирло, Дженаро Гатузо, Масимо Амброзини и Руи Коща.
В първата си година в Милан Дала Бона печели Купата на Италия и Шампионската лига, но играе рядко. В четирите си сезона записва едва четири мача за "росонерите" в Серия "А" и често е отдаван под наем.
Самуеле осъзнава грешката си: "Питах агента си дали има шанс да се върна в Челси. Знаех, че е почти невъзможно заради лошия начин, по който се разделих с клуба. Не стана, така че останах в Италия."
През 2003/04 Дала Бона играе за Болоня, а следващия е под наем в Лече, където треньор Зденек Земан. Той гради отбора около него, а Самуеле действа като дефанзивен халф. Въпреки шестте му гола в 35-те мача Лече няма пари да го откупи, затова той се връща в Милан само за да бъде пратен под наем в Сампдория на следващия сезон.
През лятото на 2006-а Дала Бона се разделя с "росонерите" и подписва с Наполи. Тогава южняците са в Серия "Б" и се провалят в опита си за промоция. В края на сезон 2007/08 халфът се опитва да се върне в Англия като подпише с Тотнъм, но двете страни не успяват да се договорят.
Самуеле се опитва да излезе от ситуацията с изказването: "Няколко отбора от Висшата лига се опитаха да ме привлекат, но Челси е твърде важен за мен. Ако се върна в Англия, ще играя само за Челси."
Така и повече не се връща на Острова. Провалят се преговори с Уест Хем. Половин година стои без отбор, след което се връща в Наполи. Следват неуспешни периоди в Гърция и Верона.
През 2010-а Дала Бона се връща в родния Аталанта, но изиграва само един мач.
Сезон 2011/12 е последният в професионалната му кариера, след като се срива чак до Серия "Ц".
Дала Бона разкрива, че е напуснал Наполи поради лични причини: "Бях много привързан към баща си. През 2011-а той се поболя. Имах още една година договор с Наполи, но го прекратих, за да бъда до него. През октомври 2011-а той почина. Не можех да играя повече. Изпаднах в депресия и се отказах от футбола."
Така на 31 г. кариерата на някогашния талант приключва безславно.
Дала Бона още съжалява, че не се е вслушал в съвета на Раниери. Но раздялата му с Челси отваря вратите за друг младеж с името Франк Лампард. Той пристига на "Стамфорд Бридж" в същото лято на провалените преговори с италианеца - през 2001-ва.
Ламапрд започва като резерва на Дала Бона, преди да се превърне в легенда за "сините".
"Франк стана велик футболист, много по-добър от мен. Всеки знае как протече кариерата му, но когато бяхме млади, аз бях по-добър. Играех с повече динамика, четях играта по-добре и бях по-техничен. Бележех повече и играех като box-to-box - спомня си още Самуеле. -
Раниери работи много с Лампард и му помогна да се превърне във футболиста, когото всички познаваме. Франк пристигна като добър футболист, но Клаудио му помогна много по отношение на тактика и дисциплина."
През 2015-а италиански медии писаха, че Дала Бона кара курсове за треньор, но Самуеле така и не се завръща към футбола. Информацията в социалните му мрежи не е обновявана от 2018-а, а според последната такава той живее в Папуа Нова Гвинея.
