Кабинетът официално номинира Ирина Бокова за кандидат за поста генерален секретар на ООН. Това съобщава МВнР в специална позиция.
"Във връзка с Решение № 404 от 19 юни 2014 година на Министерския съвет Министерство на външните работи изпрати писмо, с което номинира г-жа Ирина Георгиева Бокова за поста Генерален секретар на Организацията на Обединените нации (ООН). С биографията си и натрупания опит г-жа Бокова може да бъде една от значимите кандидатури в предстоящата кампания за Генерален секретар на ООН", се казва в съобщението.
Писмото е подписано от Министърa на външните работи Даниел Митов на 9 февруари 2016 година.
Коя е Ирина Бокова
Ирина Бокова е български дипломат и политик, в момента довършва втория си 4-годишен мандат като генерален директор на ЮНЕСКО - организацията за образование, култура и наука на ООН.
Тя е родена през 1952 г. в семейството на Георги Боков - бивш партизанин, виден деец на Българската комунистическа партия и дългогодишен главен редактор на партийния официоз "Работническо дело".
Дипломатическата кариера на Ирина Бокова започва, след като получава диплома от Московския държавен университет по международни отношения към МВнР на СССР.
Тя започва работа като стажант-аташе в отдел "ООН и разоръжаване" в Министерството на външните работи през 1977 г.
В началото на 80-те години работи като трети секретар в Постоянното представителство на България в ООН в Ню Йорк.
Остава на работа в МВнР до 1990 г., след което е включена в участниците в Кръглата маса, а малко по-късно става кандидат за депутат на БСП в изборите за 7-то Велико Народно събрание.
През 1995 г. Ирина Бокова е назначена за зам.-министър на външните работи в кабинета на Жан Виденов, като за няколко месеца е и.д. титуляр в МВнР след оставката на Георги Пирински.
През 1996 г. се кандидатира за вицепрезидент в двойка с проф. Иван Маразов, но губи изборите от кандидата на СДС Петър Стоянов.
Ирина Бокова се върна към дипломатическата си кариера, като през 2005 г. бе номинирана за посланик на България във Франция. Функцията й впоследствие бе разширена и с представителство на страната в ЮНЕСКО.
Четири години по-късно кабинетът Станишев я излъчи като български кандидат за поста генерален директор на ЮНЕСКО - позиция, която Бокова успя да спечели през септември 2009 г.
На 5 октомври 2013 г. тя бе преизбрана на ръководната позиция в организацията.
Трудният път към ООН
Решението за номинацията на Ирина Бокова формално беше взето още по време на мандата на Пламен Орешарски през лятото на 2014 г.
Оставката на кабинета и фактът, че кампанията за избор на наследник на Бан Ки-мун все още не бе започнала официално, доведе до това, че официализирането на кандидатурата на Бокова се забави с година и половина.
Колебанията на премиера Бойко Борисов предизвикаха изостряне на гласовете в подкрепа на директора на ЮНЕСКО - включително и вътре в самата управляваща коалиция.
Стигна се дотам, че председателят на АБВ Георги Първанов заплаши, че евентуалният отказ от кандидатурата на Бокова може да доведе до "радикализация" на поведението на партията му във външната политика.
Потенциалният втори кандидат - еврокомисарят Кристалина Георгиева - обяви само преди ден, че няма намерения да напуска поста си на вицепрезидент на ЕК. Решението й, което бе публикувано в официално съобщение на Министерски съвет, всъщност "отпуши" избора на Ирина Бокова.
Как се избира генерален секретар на ООН?
Изборът на нов генерален секретар трябва да приключи до края на годината. Мандатът на Бан Ки-мун изтича в началото на 2017 г.
За да бъде избран кандидат за генерален секретар, той трябва да бъде номиниран единодушно от страните-членки на Съвета за сигурност на ООН.
Само петте постоянни представители - САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай - имат право да налагат вето върху евентуалните неприемливи кандидати за поста.
Практиката досега е да се издига само една номинация, която да не се подлага на публични дебати, като се спазва "неписаното" правило за регионална ротация по континенти и за недопускане на кандидат от една от 5-те "суперсили" от Съвета за сигурност. Кандидатурата се подлага на гласуване пред Генералната асамблея на ООН.
В историята на ООН досега никога не е имало жена - генерален секретар. Нито един от досегашните ръководители на световната организация не е произлизал от държава от Източна Европа.
