Механата е онова заведение, в което отиваш на рожден ден на чичо си Любен и три часа по-късно държиш кебапче за микрофон, пееш "Назад, назад, моме Калино" и лепиш петолевки на потното чело на сервитьора.
Преди това обаче през масата са се изредили десетки малки и по-големи кафяви чинии в стил "Троянска керамика" с изрисувани бели и жълти мотиви и "очета" по периферията.
А в тях - едни салати, които могат да нахранят половин рота, едни месища, едни картофи под всякакви форми, даже понякога пресни, а не бланширани...
В менюто на механата обаче някои неща имат кодови названия. Спокойно, ние сме насреща с трета част на нашия превод:
"Бавно печено"
В превод - готвачът има навика да забравя тавата във фурната и месото се разкапва от готвене. Така в менюто се материализира "Бавно печено" - я свинско, я агнешко, по-рядко говеждо, че е много скъпо - и се сервира точно както заплеснатият готвач го докарва. Омекнало до неузнаваемост и с мистериозен сиво-розов цвят.
Често въпросното забравено за през нощта печено се сервира с някой бронтозавръски кокал, за да се демонстрира пред опуления клиент как месото пада от костта. Как няма да пада, като седи във фурната от вчера късен следобед...
Добрата новина (за кръчмарите, не за клиентите) е, че могат да вкарат тоя силаж и в други кулинарни произведения, например бургери и сандвичи. Там "бавно печеното месо" претърпява метаморфоза и се превръща в "дърпано месо". Вкусовите качества се запазват. В смисъл, остават си също толкова ниски.
••• Тук можете да прочетете първата част на Преводача:
"В саханче"
Саханчето е вълшебна съдинка, в която в механите напоследък приготвят половината си меню. Вътре се изсипват меса, зарзавати и колбаси, запичат се, ръсят се отривисто с кашкавал, за да не си личи какво има отдолу и колко е сготвено, и се озовават под носа на клиента за по-малко от 20 минути.
И то в същото саханче, без нужда от чиния. Найс, а?! Проблемът е, че саханчето не е мултикукър и даже не е особено надежден съд за готвене и под пластовете кашкавал положението е като шоколадово яйце с изненада.
Какво ще ни се падне днес - недоизпечени картофи, с които да тренираме мандибулата? Суджук с текстура на подметка? Стафидирали от високата температура гъби? Няма значение, кашкавалът ще ги покрие като меко одеялце и ще смекчи лошия вкус.
Поне визуално де.
••• А тук - втората:
"Бабината торта"
Бабата на никого в механата не е правила подобна торта, евентуално някъде из тефтерите на чинката на бабалъка на единия сервитьор може да фигурира подобен десерт. Ама не е много сигурно.
Затова в механата под "бабина торта" се разбира най-евтиният възможен сладкиш, обикновено с бисквити, сладки като ламиниран паркет, нишесте от пликче и сметана от спрей. Или пък обикновен кекс, който е разрязан и между пластовете му е натикан крем, пак от пликче.
Отгоре украсен с - познахте - сметана от спрей!
Защото баба все е готвила с прахчета от пликчета и сметана от бутилка, ама друг път.
