Случвало ли се е някога един убедителен лидер на Висшата лига да е толкова заслужил бъдещата си титла и същевременно толкова нуждаещ се от обновяване на състава?
Такава е особената ситуация на Ливърпул в момента и тя си пролича още повече при неделната загуба с 2:3 от Фулъм.
Този резултат едва ли ще отклони отбора от пътя към шампионския трофей, но засили притесненията на феновете за по-нататък.
Отборът на Арне Слот продължава да бъде на цели 11 точки пред Арсенал и е достатъчно да спечели още 11 в оставащите 7 мача, за да вдигне 20-ата си титла на Англия.
Независимо каква е моментната форма и какви колебания показва Ливърпул напоследък, триумфалният край на сезона ще бъде огромно постижение за мениджъра и играчите - които надминаха очакванията и показаха, че заслужават да бъдат №1 без да преминават през преходен период след напускането на Юрген Клоп.
Няма по-достоен шампион от Ливърпул в Премиър лийг тази година, защото никой не се доближи до постоянството на мърсисайдци. Достатъчно е да припомним, че поражението от Фулъм беше едва второто им за цял сезон и то дойде след 26 поредни мача без загуба.
Напоследък обаче тимът изглежда изхабен и показва, че е способен и на представяне като това на "Крейвън Котидж".
В Лондон защитата на лидера допусна такива грешки, че изведе на преден план нуждата от подкрепления на трансферния пазар, дори да бъдат запазени основните фигури с изтичащи договори.
Преминаването на Трент Александър-Арнолд в Реал Мадрид вече се счита за сигурно, а Конър Брадли е естественият му наследник на десния бек.
Но представата, че Къртис Джоунс може да свърши работа отдясно на защитата претърпя крах срещу Фулъм, а на другия фланг Анди Робъртсън изживя един от онези следобеди, които няма да иска да си спомня.
Най-добрите дни на 31-годишния шотландец са в миналото и общо взето Ливърпул се нуждае от двама нови бекове.
Трябва да се отдаде заслуженото и на Фулъм за впечатляващата преса и ефективността в атака, но всички от отсрещната отбрана направиха индивидуални грешки, които можеха да бъдат избегнати.
Затова ранният гол на Алексис Мак Алистър толкова бързо беше заличен от трите попадения във вратата на Келъхър в рамките на 14 минути.
Първо Къртис Джоунс се намеси непохватно при едно центриране и това позволи на Райън Сесеньон да изравни, а после дойде ред на Робъртсън да допусне няколко гафа в един епизод, за да се стигне до гола на Алекс Иуоби.
Ибрахима Конате беше несигурен от самото начало, но капитанът Върджил ван Дайк беше този, който позволи Родриго Муниз да го изпревари твърде лесно за една топка, преди да покачи на 3:1.
От пет години насам Ливърпул не беше получавал три гола още през първото полувреме на шампионатен мач, така че определено говорим за срив, какъвто не виждаме често.
"Имаше някои добри неща при изграждането на атаките и при начина, по който се позиционирахме. не беше катастрофално първо полувреме", посочи Арне Слот след двубоя.
"Но такива грешки не са нещо, с което сме свикнали и според мен е различно от това да играеш слабо", допълни треньорът.
Реакцията на тима напомни защо преднината му на върха е толкова голяма.
Както отбеляза и Слот, Ливърпул създаде достатъчно положения, за да компенсира грешките, а в игра се появиха всички атакуващи футболисти от пейката - Луис Диас, Харви Елиът, Дарвин Нунес и Федерико Киеза.
20 минути преди края Диас върна един гол и това осигури нервен финал, в който обаче обрат не се случи.
Мохамед Салах за пореден път беше слаб и след като пропусна единствения си сериозен шанс по-рано, така и не се съживи в последните минути.
Вместо него, Харви Елиът беше близо, но уцели гредата, а Бернд Лено направи две спасявания в добавеното време и това беше достатъчно за Фулъм да запише още един паметен резултат в отличния си сезон.
Но немощта на Ливърпул взе да става нещо традиционно в последните мачове и само подчертава още повече прекалената зависимост от Салах.
Няма съмнения в способността на египтянина да прави разликата и неговите 27 гола и 17 асистенции в 31 мача са основна причина Ливърпул да е на тази позиция в първенството.
Но след като направи серия от осем поредни срещи с поне по един гол в тях, Салах се е разписал само два пъти в последните седем кръга и въпросните два гола бяха от дузпи срещу най-слабия в лигата Саутхемптън.
Когато той не е на линия да отправи головия пас или да нанесе финалния удар, твърде скромният принос на останалите нападатели започва да тежи.
Нормално е привържениците да са притеснени от опасността Салах да си тръгне през лятото, когато изтича договорът му, а същата може да е съдбата и на Ван Дайк.
Големите звезди в сериозна степен изнесоха сезона на гърба си и са почти непрекъснато на терена, докато главните конкуренти на Ливърпул бяха съсипани от контузии като тези на Родри, Букайо Сака и Мартин Йодегор.
Ако останат без лидера на защитата и без основния реализатор, "червените" ще се окажат с по-слаб състав от досега, а същевременно се нуждаят от централен нападател и опорен халф, за да решат други очертали се проблеми.
Оформя се огромна работа по селекцията, която няма как да бъде свършена за един трансферен прозорец.
И докато мисията за този сезон най-вероятно ще бъде изпълнена скоро, следващият се очертава далеч по-сложен и изпълнен с премеждия.
