Джон Фрушанте пусна за свободно слушане и теглене в интернет много неиздавана музика, китарни сола и артистични колаборации. Албумите и записите са налични в платформите Spotify и Bandcamp, а самият Фрушанте публикува в сайта си специално съобщение за феновете.
„Изкуството не се продава, то се подарява. За мен е удоволствие да ви предоставя тази музика", написа китаристът и изрази за пореден път несъгласие с комерсиалната индустрия не се направлява от качеството и посланието на музиката, превръщайки изпълнителите в машини за печалби.
Той припомня, че преди година и половина е решил да не създава и разпространява музика за никого. „Очевидно аз имам публиката. Знам за тези хора, те знаят кои са. В „публика" влагам фигуративния смисъл на хората, които имам предвид, когато творя, когато разпространявам и когато свиря", допълва разнородният Фрушанте.
Бившият китарист на Red Hot Chili Peppers се доказа като един от най-талантливите създатели на музика и има самостоятелна колекция от над 10 албума, като в последните две години развива своето електронно алтер-его Trickfinger.
Фрушанте никога не е обичал славата и големите комисионни - това е причината два пъти да напусне RHCP и да изпадне в тежка депресия и наркотична зависимост, която в средата на 90-те години почти едва не го убива по време на пожар в дома му.
В последно време доста изпълнители - от U2 до Том Йорк от Radiohead - разпространяват безплатно албуми или отделни сингли за своите фенове. Фрушанте обаче е доста щедър и феновете в интернет се поласкаха, че са получили хубав подарък преди Коледа.
Фрушанте, заклет фен на Джими Хендрикс и според мнозина основният творчески двигател на RHCP, се пренасочи към електронната музика преди няколко години, особено с албума „Enclosure" (2013) и общия му проект Speed Dealer Moms с Арън Фънк и Крис Макдоналд. Освен това, той миксира парчетата на женската идни рок група Warpaint, има и нов испаноезичен проект Kimono Kult с Омар Родригес - Лопес.
В своето писмо Фрушанте се спира на великия Джими - за да опише разликата между тогавашните музикални бохеми и днешните артисти на „големите разпродажби".
„Да, музикантите, които искат да бъдат или да останат популярни, имат този глупав навик да се нагаждат към „изискванията на публиката". Аз живях добре по начин, то през 2008-ма година окончателно реших, че повече няма да снабдявам публиката с това, което иска. Масите не са цел", допълва той.
