Всеки меломан има своите любими изпълнения от концерти, в които счита, че неговите любими артисти са достигнали зенита си.
А в златните години на рока най-големите групи творят история при концертите си и променят представите за това какво въздействие може да има едно шоу на живо.
Незабравимите изпълнения, добили легендарен статут, са толкова много: достатъчно е да припомним Beatles в шоуто на Ед Съливан (1964), или Queen на Live Aid (1985), или Led Zeppelin в "Медисън Скуеър Гардън" (1973).
Но и най-добрите имат концерти, с които никак не се гордеят.
Много от великаните на рока поне веднъж са се излагали по невъобразим начин, понякога пред десетки хиляди в публиката и пред милионна телевизионна аудитория.
Най-катастрофалните изпълнения също са добили завидна, макар и специфична популярност.
Те ни напомнят, че и най-големите могат да изглеждат като обикновени хора, да грешат и да се излагат като всички нас (понякога даже е умишлено).
Припомняме си шест култово отвратителни изяви на големи групи с уточнението, че лошите им моменти на сцената по никакъв начин не отнемат от тяхното величие.
Led Zeppelin на концерта Live Aid (1985)
Наистина ли на банда като Led Zeppelin са необходими двама барабанисти, когато единият е Фил Колинс?
Защо е нужен басист за Stairway to Heaven, при положение, че Джон Пол Джоунс по традиция свири баса на орган при живите изпълнения на вечната балада?
И защо групата изглежда така, все едно съвсем е изгубила искрата си, а Джими Пейдж е надрусан до козирката?
Неудобните въпроси са много в едно от най-разочароващите фестивални участия на легендарна група в цялата музикална история.
Live Aid е абсолютно митично събитие с множество незабравими изпълнения, но точно Led Zeppelin остават далеч от очакванията в мащабния благотворителен концерт.
Истината е, че в средата на 80-те Zeppelin вече не са група. Разпаднали са се 5 г. по-рано заради смъртта на барабаниста Джон Бонъм и на Live Aid се събират по изключение без достатъчно предварителна подготовка.
Гласът на вокалиста Робърт Плант е пресипнал, китарата на Джими Пейдж не е настроена и звученето е толкова разпиляно, че по-късно групата отказва изпълнението ѝ да бъде включено в официалното DVD от концерта.
Red Hot Chili Peppers в предаването Saturday Night Live (1992)
Кулминацията на напрежението между Джон Фрушианте и Антъни Кийдис в онзи период от съществуването на Red Hot Chili Peppers.
Моментът определено е култов, защото в популярното шоу Saturday Night Live групата представя Under the Bridge - една от най-прекрасните и обичани балади в богатата си дискография.
Проблемът е, че песента все още е твърде прясна за Антъни и той е доста неуверен в изпяването, а е допълнително затруднен от направо скандалното свирене на Фрушианте.
Тогава китаристът вече е изгубил интерес да бъде част от Red Hot и все повече затъва в наркотичната си зависимост. Той ненавижда комерсиалните висоти, до които е достигнал заедно с останалите, и сякаш умишлено се опитва да бойкотира най-успешните песни на квартета.
Разривът в бандата е очевиден и не е учудващо, че Фрушианте напуска скоро след това.
През следващите години този невероятен музикант е на косъм да се погуби тотално заради наркотиците, но се спасява и за щастие днес отново е част от Red Hot Chili Peppers.
А Under the Bridge си остава вечна песен, независимо от онова злополучно изпълнение.
Nirvana в предаването Top of the Pops (1991)
Тук става въпрос за съвсем умишлена катастрофа, предизвикана от Кърт Кобейн в знак на протест.
Големият бунтар се сблъсква с неприятното изискване в британските телевизионни програми да се свири на плейбек.
Nirvana все пак се съгласяват да изпълнят големия си хит Smells Like Teen Spirit, като се преструват, че свирят върху вече записания инструментал.
Условието е Кърт да пее на живо и фронтменът вижда в това възможност да опропасти тотално песента с пародийни вокали.
Кобейн променя подигравателно текста, изобщо не се опитва да вземе високите тонове и демонстрира цялото си отношение към изпълненията на сингбек и плейбек.
Резултатът е уникална лайв версия, която заклетите фенове на Nirvana оценяват високо.
Green Day на фестивала на iHeart Radio (2012)
Били Джо Армстронг меко казано не е в блестящо настроение при изпълнението на една от най-емблематичните песни на Green Day - Basket Case.
Вместо да свири, фронтменът се впуска в яростна тирада и използва език, от който би се изчервил и сръбски автомеханик.
Каква е причината за гнева му?
Налага се Green Day да съкратят шоуто си с цели 20 минути, за да остане време за сета на Usher след тях. Гледайки отброяването на таблото, Армстронг вижда, че им остава само една минута на сцената и това го изкарва извън нерви.
Той изсипва серия от псувни и стига дотам да се провикне: "Не съм ви ш*бания Джъстин Бийбър, ш*баняци!". Накрая счупва китарата си на две, размахва среден пръст, хвърля микрофона и се сбогува с публиката.
Впоследствие от Green Day се извиняват за цялата сценка и съобщават, че Били Джо Армстронг е постъпил в рехабилитационна клиника заради злоупотреба с вредни субстанции.
Poison на наградите на MTV (1991)
Макар че е сред изключително успешните глем метъл банди на 80-те, Poison не е група, която блести с изпълненията си на живо.
Всъщност съставът е образец за някои от най-уморителните клишета в този стил, но това не му пречи да има над 50 млн. продадени албума в световен мащаб.
Дори да не свирят блестящо, Poison поне знаят как да правят шоу. За съжаление, на церемонията на MTV през 1991 г. и шоуто не се получава.
Китаристът Си Си Девил е прекалил с кокаина преди да се появи на сцената и започва да свири песента Unskinny Bop още преди рекламната пауза да е завършила.
Впоследствие той подхваща Let It Play, която изобщо не е в сетлиста на групата за съответното шоу, и останалите са още по-объркани от действията му.
Вокалистът Брет Майкълс призовава Девил да засвири Talk Dirty To Me и китаристът го прави, макар и по отчайващо непохватен начин.
По средата на изпълнението даже китарата се изключва от усилвателя му, за да стане резултатът още по-катастрофален.
Носят се слухове, че Майкълс и Девил се сбиват в бекстейджа веднага след изпълнението. Но така или иначе, китаристът незабавно е изхвърлен от Poison.
Puddle of Mudd - About a Girl (2020)
Изобщо не е преувеличено да наречем това изпълнение легендарно, макар и по изцяло грешните причини.
Когато Puddle of Mudd решават да изсвирят About a Girl на Nirvana, те не подозират, че ще създадат една от най-ужасните кавър версии, познати в човешката история.
Дори да не сте запознати с Puddle of Mudd, не бива да се съмнявате, че това е повече от успешна американска банда с над 7 млн. продадени албума.
Рокаджиите от Канзас се справят добре със собствената си музика, но проблемът е, че точно About a Girl е меко казано неподходяща за диапазона на вокалиста Уес Скантлин.
Опитите му да вземе високите тонове предизвикват нещо между съжаление и отвращение и резултатът е толкова лош, че придобива култов статут.
Скантлин обяснява, че в съответната акустична сесия гласът му просто не е издържал след изпяването на 5-6 песни преди About a Girl. "Изглеждаше и звучеше като тотален боклук", признава самият певец, а аудиторията може само да кима в съгласие.
