Носителката на "Оскар" Катрин Бигълоу споделя какво я е привлякло в сценария на "Войната е опиат" и защо филмът се е получил толкова добре - в откъс от сценария на филма, публикуван в "Дейли бийст"(DailyBeast):
"През зимата на 2004 г., когато Багдад беше едно от най-опасните места на тази планета - място на ежедневни експлозии, престрелки и отвличания - градът за малкото западни журналисти, работещи там, беше абсолютно смъртоносно място за работа. Така че със сериозно безпокойство пожелах късмет на моя приятел - репортера и сценариста Марк Боъл, когато той ми каза, че е решил да отиде в Ирак да отразява войната от мястото на събитието.
Като пламенен разследващ репортер, Марк си беше набелязал слабоизвестен отряд от армията, т.нар. Explosive Ordnance Disposal team (EOD), по-известен като "бомбаджиите", който тогава играеше централна роля в опитите на военните да се справят с нарастващата заплаха от бомби по пътищата, определяни като "импровизирани експлозивни устройства". Сапьорите.
Поради избора му да отразява работата точно на тези хора, работещи при висок риск, още минути след кацането в Ирак той бил подканен от висши офицери да подпише договор, че освобождава армията от отговорност при евентуален инцидент - и да осигури информация за кръвната си група и религиозни предпочитания за евентуално погребение.
В продължение на седмици Марк обикалял с войниците от EOD в най-опасните части на града, виждайки в ежедневните им битки с крайпътните бомби една страна на войната, която не е била документирана досега. В ежедневието си той преживял засади и атаки, без да споменаваме разнообразните сблъсъци с жителите на Багдад. Една нощ базата, където спял, била обстрелвана с ракети и минохвъргачки. Минавайки през всичко това, той натрупал достатъчно впечатления - за това какво преживяват тези сапьорски отряди, в чужда страна, почти от обратната страна на земното кълбо.
Скоро след като се завърна от Ирак, Марк твърдо реши, че трябва да покаже историята на това, което е видял, пред по-широка публика - и предложи да се създаде художествен филм за сапьорския отряд, развиващ се в реални условия. Идеята му беше да отрази колко смъртоносен е Багдад, докато същевременно разказва историята на млади мъже, които вършат вероятно най-опасната работа в света.
Възхитих се на идеята. Изградихме съвместна визия как трябва да изглежда филмът: напрегнат, натуралистичен, като поглед върху конфликта през очите на войниците. За да отстоим този си подход и да ограничим намесите на продуцентите в тежката тематика, решихме също така да развиваме проекта напълно независимо, без подкрепа от киностудиата.
За Марк това означаваше, че той ще пише сценария без каквото и да е първоначално заплащане. Той охотно се съгласи и започна да пише сценарен проект, който да се предлага впоследствие за финансиране.
След като прочетох завършения материал за "Войната е опиат", почувствах силна вълна на въодушевление - от това, че съм попаднала на незабравим сценарий. Той беше и дълбоко изследване на характери, с добавянето на сержант Джеймс и сюжетните линии, които се развиваха в сърцето и разума на зрителя, и същевременно беше скъсващ нервите от напрежение боен трилър, с новаторска структура, изградена от автентични подробности.
Той не само те "хвърляше" в Багдад, за да почувстваш неумолимата заплаха, но също така доста недоловимо, но по поразителен начин се превръщаше в медитация върху екзистенциалните теми за живота и смъртта, за смелостта и мъжеството, за войната и човешката природа. Накратко, той беше оригинален и наелектризиращ - и знаех, че това ще бъде моят следващ филм.
От своя страна Марк беше толкова страстно ангажиран в емоционално отношение с проекта, че го помолих да се присъедини като продуцент на филма. Той прие с охота тази възможност и се оказа роден продуцент, превеждайки снимките през много логистични и технически спънки със същата отдаденост, която беше демонстрирал, отивайки в Багдад.
Плюсовете от участието му бяха и естетически: когато и двамата участвахме като продуценти, бяхме в състояние да поддържаме необичйно високо ниво на контрол над творческата съдба на "Войната е опиат" - от самото му начало до попадането му в монтажната.
В крайна сметка събрахме известно независимо финансиране, организирахме снимките в Средния изток и привлякохме трио млади талантливи актьори и няколко ветерани от киноиндустрията, които приеха да се включат основно заради много силния сценарий.
През юни 2007 г. се оказахме близо до Аман, Йордания, и сценарият на Марк започна да се въплъщава в реалността пред очите ни. Въпреки че бяхме на много мили от дома, снимайки в изтощително високи температури с зрънца пясък в очите и зъбите ни, сценарият имаше здрава ръка, която го водеше в правилната посока.
Из "The Hurt Locker: The Shooting Script", сценарий от Марк Боъл; въведение от Катрин Бигълоу
