Когато в една демократична държава председателят на Комисията за вътрешна сигурност в парламента обяви случай на масово и продължително незаконно подслушване с държавни ресурси, това е скандал от огромни мащаби.
Дори по стандартите на посттоталитарна България, "държавата на флашките" (по определението на главния прокурор), в която до неотдавна МВР се славеше като "биещото сърце на Партията", а овладяването на службите за сигурност от политическата номенклатура се счита за нещо нормално.
Никак не е трудно човек да си представи как политизираният репресивен апарат би реагирал на едногодишни всекидневни протести с искане за смяна на властта. Самият Пламен Орешарски си позволяваше да се заканва от национален ефир "Знам кой стои зад протестите".
Само че в една демократична държава, дори по стандартите на посттоталитарна България, се предполага, че освен честното си име и авторитета на институцията, която представлява, той залага и документи, доказуеми материали, събрани по законен път, приложими в наказателен процес, който да стигне до цялата истина за поръчителите и изпълнителите на престъпление от такъв порядък.
Атанас Атанасов подхвърли поредната СРС-бомба - операция "Червеите" - но не от трибуната на Народното събрание, а от ефира на един сутрешен блок.
Дали небрежно или целенасочено - вместо да освети, "ожълти" един от най-болезнените проблеми в отношенията между държавата и нейните граждани - безконтролното нарушаване на личното пространство.
Атанасов би трябвало да знае по-добре от всички, че серийното производство на флашки, анонимки и димки не прави нищо друго, освен да приспива чувствителността на обществото спрямо истинските примери за злоупотреба с власт и незаконно подслушване.
Не само защото избирателната пропускливост на материали от разследването може да провали целия замисъл за търсене на отговорност (евентуалните извършители вероятно вече са помели следите).
Не само защото "оперативното обгрижване", както той го нарече, отдавна не е монопол на държавата, а се практикува от цяла армия бивши кадри на службите за сигурност, които "чукат частно" СРС-та (справка, записите от Банкя).
Но и защото точно преди седмица делото за "ушите" на Цветан Цветанов приключи с гръм и трясък - с абсурдното заключение, че безконтролното подслушване не може да се преследва в мирно време.
И нито една политическа сила не прояви интерес към публичен дебат за причините, довели до знаковия провал. Нито самият Атанас Атанасов.
Отдавна България е държава на запис, на частните СРС-видеотеки и на магнаурските школи по милиционерски науки. Ченгетата си направиха цветни партии. А партиите си отгледаха цветни ченгета.
