Комисията на наградите „Грами" явно харесва Сам Смит и в това няма нищо чудно. Британският певец и композитор е водач по брой номинации за престижните музикални награди и ще затвори една невероятна година, в която се изкачи до статут на водеща музикална звезда.
„Какво се случва?", написа в Twitter 22-годишният Смит, след като разбра, че е номиниран във всички най-важни „Грами" категории. Той е в надпреварата за най-добър нов изпълнител, неговият хит Stay With Me ще се бори за песен на годината, а дебютният му албум In The Lonely Hour може да бъде избран за най-добър албум на 2014-а.
Но кой би предположил само преди 12 месеца, че едно привидно късо и неотличително име като Сам Смит ще бъде в устата на всички в музикалния бизнес? Соул певецът постигна нещо изключително, като създаде не само най-продавания дебютен албум на годината, но и третия най-продаван въобще, отстъпващ единствено на саундтрака към Frozen („Замръзналото кралство") и на абсолютния първенец "1989" на Тейлър Суифт.
Дори да си мислите, че никога досега не сте го слушали, несъмнено грешите. Неговият мек, емоционален фалцет звучеше в няколко от най-въртените песни през това лято - не само в собствените му сингли Stay With Me и Money On My Mind, но и в денс хитовете Latch на Disclosure и La La La на Naughty Boy, завладели радиостанции, клубове и социални мрежи.
На 18 бил отчаян
Смит поел към Лондон в търсене на музикални успехи, когато родителите му се разделили, а той бил на 18 години. Година по-късно чистел тоалетните в един лондонски бар, тъкмо се бил разделил с шестия си мениджър и започвал да се отчайва. Даже написал самосъжалителната песен Little Sailor за един млад човек, който мечтаел за музикална слава, но така и не я постигнал.
„Просто си казвах, че си давам още една година да успея с това и после се отказвам", спомня си той.
Днес понякога се спира край едни жилищни блокове в Лаймхаус, Източен Лондон, и поглежда към най-горния етаж. „Там живеех преди две години, плащах 600 паунда на месец. Работех на пълен работен ден седем дни в седмицата в един бар и се прибирах пеша, защото не можех да си позволя да се возя с метро".
Но нещата се променили, и то сякаш внеапно. Появил се седмият мениджър, с когото се срещнали съвсем случайно, получили се колаборациите с Disclosure и Naughty Boy, записан бил дебютният албум.
„Всичко вървеше толкова зле от толкова много време и изведнъж стана нещо изумително. Честно, спомням си как се събудих една сутрин и просто вече беше различно. Оттогава всеки ден става все по-луд от предишния, постоянно получавам добри новини. Страх ме е, че в някакъв момент всичко това ще спре", казва той.
Не крие хомосексуалността си
Сам Смит се присъедини към нарастващия брой артисти, открито признали хомосексуалността си. Всъщност той никога не я е крил - заговори по темата още първия път, когато беше запитан в интервю. Даже разказа, че хитовият му албум In The Lonely Hour е изцяло посветен на мъж, който не е подозирал за любовта на Смит към него и е разбрал това преди няколко месеца.
„Казах му само седмица преди да излезе албумът. Той вече го беше слушал, но нямаше идея, че е за него", обясни Смит. И как е реагирал този мъж? „Просто ме пита „Добре ли си?". Беше прекрасен отговор от негова страна. Причината да му кажа беше, че затварях цяла една страница.
Влюбих се в този мъж миналата година и това беше третият човек в моя живот, към който имах силни чувства и който така и не отвърна на любовта ми. Този албум беше някакъв начин за мен да приключа този цикъл. Повече няма да си позволя да се влюбя в някого по този начин".
Как въобще може да бъде сигурен в нещо такова? „Просто знам, убеден съм. Трябва да го вярвам, защото искам най-сетне да се влюбя в човек, който също ме обича. И ще направя всичко, за да се убедя, че това е възможно".
