Много сериали имат успех, защото дават на зрителите си заплетен и пълен с обрати сюжет, в който главните герои еволюират и изненадват. Определено сред тях не е House Оf Сards ("Къща от карти"), чийто четвърти сезон беше пуснат на 4 март.
Ако има нещо, в което да сме сигурни, когато започва всеки нов сезон, то това е, че Франк Ъндърууд ще успее да изгази от всяка ситуация, в която се окаже накиснат до уши. И то независимо от труповете и разбитите човешки съдби, през които ще мине.
И на повърхността Франк, ще си бъде Франк. Същият студенокръвен психопат, закърмен с Макиавели.
Всъщност, ако търсим нещо изненадващо в новия сезон на сериала, то това е колко малко шум успя да генерира. Това си има просто обяснение.
Вече не сме 2013 година, когато House Оf Сards бе сред първите сериали продуцирани от Netflix и заслужено се превърна в абсолютен хит, печелейки както критиката, така и масовата публика.
Днес от Netflix бълват толкова много качествена продукция, сякаш искат да изпълнят петилетния план за три години. И по всичко личи, че ще успеят.
А сега, внимание, спойлери!
Четвъртият сезон на House Оf Сards започва точно от там, където приключи предния - моментът в който Франк и Креър сякаш разбиват дългогодишното си партньорство (трудно е да наречем отношенията им "брак").
И тук идва първото тежко разочарование от новия сезон.
Сблъсъкът между Франк и Клеър би бил едно от най-епичните неща, които сериала би ни предложил.
Едва ли някъде на тази планета има друг, който да се мери по коварство, безскрупулност и лукавост с Франк от госпожа Ъндърууд. Този сблъсък, който със сигурност ще погребе и двамата, обаче остава нереализиран.
Още преди да бъде пуснат новия сезон, бе обявено, че Netflix ще направи поне още един сезон. А това значи, че времето на "Франк срещу Клеър" още не е дошло. Ако въобще някога дойде.
Като цяло, липсата на сериозни предизвикателства за президента Ъндърууд бе голямата слабост на третия сезон, която продължава и в новите серии.
Да, Франк непрекъснато е затрупван със скандали, кризи, предателства, параноя и миналите си грехове, но май и за момент публиката не успява да повярва, че предизвикателството е достойно за свръх комбинативния президент и неговата първа дама, за чиято роля Робин Райт сякаш е родена (чак да се зачуди човек дали бившата г-жа Пен не е абсолютна кучка и в живота).
Например втората половина на сезона се върти около съперничеството на Ундърууд с кандидата за президент на Републиканската партия. Авторите сериозно са се постарали да създадат негов антипод - млад, красив, открит, жене с деца, бивш военен, използващ новите технологии и прочие.
Образът, обаче до голяма степен се проваля, заради трагичния избор ролята да се изпълнява от шведа Джоуел Кинеман. А и нека да не се заблуждаваме, че някакъв нахакан младеж може да е сериозна заплаха за Франк.
Това е и един от сериозните проблеми на новия сезон - почти не се вкарат запомнящи се нови герои.
Нев Кембъл в ролята на женския еквивалент на Дъг Стампър е единственото добро попадение, но и тя не успява да получи достатъчно екранно време. В същото време се дава твърде малко време за някои от брилянтните образи на предните серии.
Забравете за страхотния датчанин Ларс Мекелсен в ролята на Владимир Пут.., така де Виктор Петров.
Ще се насладите на играта му съвсем за кратко. Да, и Дъг не закопава никой в пустинята този сезон, като той често се губи в миманса.
За разлика от предните три сезона, в сезон 4 има не малко екшън, което изглежда, като сигнал, че сценаристите полагат все повече труд за да задържат зрителите пред екрана.
В същото време, греховете на сценария, наследени от предните сезони остават - сюжетите линии се подхващат и захвърлят с лекота, героите често не успяват да разгърнат потенциала си, а фантастиката избутва всякакъв помен за някакъв реалистичен поглед към американската политика.
Не, че някой иска да гледа още от "Западното крило", но поне мрачната алюзия на Вашингтон от първите два сезона беше повече от попадение.
Та добър ли е или не, новият сезон на House Оf Сards?
Да се върнем в края на сезон 2. Франк триумфално влезе в Овалния кабинет, погледна към зрителя, мощно и категорично потропа по бюрото и дойдоха финалните надписи. След като зрителите спряха да треперят от благоговение си зададоха въпроса - А сега какво?
Два сезона по-късно създателите на сериала не са успели да дадат категоричен отговор на този въпрос. Сезон 3 изглеждаше претупан и хаотичен. Сезон 4 определено е написан по-добре, но духът на супер успешните първи два сезона го няма.
Гладният за власт саркастичен Франк е заместен от поостарелия и изтощен президент Ъндърууд, чийто монолози към публиката са бегло и импотентно подобие на това, което гледахме в първите серии.
А отговорът на въпроса от края на втория сезон, може да бъде един - сега, след като Франк е на върха, пътят е само един - надолу.
Не ме разбирайте погрешно, образът му все още е брилянтен и ако Ъндърууд кандидатстваше за президент тази есен, не само че щях да гласувам за него, но и щях да пробвам да купя 10 - 20 000 гласа в негова полза.
Все пак това е политик, който е способен да си изпълнява заложените цели...
Проблемът на House Оf Сards днес не са образите, а е нуждата от завършек.
Американската телевизионна индустрия често не усеща, кога и как един сериал трябва да завърши. Вместо това сериите се поддържат, ако трябва и на изкуствено дишане, докато и най-заклетите фенове се откажат от него (в превод, спрат да си харчат парите) и чак тогава му се дръпва шалтера.
Лошото предчувствие е, че съдбата на House Оf Сards ще е същата.
Историята за това как Франк ще падне от власт, трябва да бъде също толкова запомняща се, колкото и домогването му до нея.
Ако може да сме сигурни в едно, то е че през 2017-та Netflix няма да ни предложи точно този сюжет и само може да се надяваме, че падението на сериала ще бъде поносимо за гледане.
