България официално има три условия към Македония за подкрепа за ЕС, коментират днес медиите в Скопие по повод писмото на министъра на външните работи Николай Младенов до министъра на външните работи Никола Попоски.
В него външният ни министър предлага подписване на спогодба за добросъседски отношения и сътрудничество, общи работни групи за подобряване на отношенията в ключови области и създаване на съвет на високо ниво във формата на годишни междуправителствени срещи между двете страни.
През декември Македония трябва да получи от Брюксел дата за започване на преговори за членство в общността. Според говорителя на МВнР Весела Чернева писмото няма връзка с подкрепата на София за еврочленството на съседите.
Искреното желание на България да развива добросъседски отношения с Република Македония е в основата на българската политика още от 1992 г., когато първи признахме независимостта на новата държава, пише Младенов.
Министърът на външните работи припомня подкрепата за Република Македония, която България е оказвала в различни критични моменти от последните две десетилетия: осигуряване на безпрепятствен достъп до морските пристанища по време на санкциите срещу бивша Югославия и блокадата на Република Македония; предоставената помощ за временните бежански лагери по време на кризата в Косово; подкрепата за намиране на разбирателство между различните общности по време на вътрешната криза в Република Македония през 2001 г. и др. Българският външен министър обобщава, че от създаването на Република Македония България подкрепя усилията й да стане пълноправен член на евро-атлантическата общност.
Въпреки това двустранните отношения през последните пет години не са на ниво, подходящо за две толкова близки и взаимосвързани страни.
Младенов изразява безпокойство от последователното засилване на антибългарски действия и реторика в Република Македония, "имащи за цел да подчертаят това, което ни разделя, а не това, което винаги ни е обединявало".
Той отбелязва, че расте броят на сигналите за дискриминация срещу граждани, които са запазили българското си самосъзнание, а опитите на българската страна да намери начин за съвместно честване на богатото ни културно-историческо наследство не получават подкрепа в Скопие.
"Подобна политика на разделение отразява една отдавна отминала епоха и принадлежи твърдо към миналото. Наше морално, историческо и политическо задължение е да преобърнем съществуващите негативни тенденции, за да се приближи вашата страна до желаното членство в ЕС," се казва в писмото.
Затова и Младенов очертава пътя към постигането на тази цел, който включва три последователни стъпки: Да се подпише Споразумение за добросъседски отношения и сътрудничество, което да бъде в съответствие с най-високите европейски стандарти и да почива върху договореното в Декларацията от 1999 г. На второ място, да бъде изградена необходимата инфраструктура за засиленото сътрудничество, като се създадат съвместни работни групи за укрепване на отношенията ни в ключови области. На трето място, България предлага създаване на Съвет на високо равнище под формата на годишни междуправителствени заседания.
Ако се гарантира изпълнението на така предложените споразумения, това ще осигури подкрепата на България за интеграция на Република Македония в ЕС, завършва министърът.
Дежурният критик пак се обади
"Защо г-н Груевски не сложи този пилон в Дебър или в Кичево", запита вчера историкът. Според изданието "новият пилон на ГКПП Деве баир, който трябва да бъде най-големият досега, провокира дежурния критик на Македония да се огласи в софийските медии".
"Фактът, че ще бъде издигнат по-висок пилон с тяхното национално знаме е свидетелство за малоценност, или, както го наричат там, "Б-комплекс" - българския комплекс на скопияни. Това не означава, че ще стане по-голяма и по-силна от България", каза Божидар Димитров.
"Питам се колко време още червеното знаме с вентилатора ще се вее на Деве баир и кога там ще се развее едно друго червено знаме, само че с албанския орел? Като е толкова смел г-н Груевски, нека да вдигне 75-метров пилон с македонското знаме отгоре в Дебър или в Тетово, или в Гостивар, или в Кичево, или в циганската махала Возка в Охрид", коментира още Димитров.
