Завръщането на Дейвид Боуи може би е било очаквано, ала не и по този начин. Не и с песен, изстреляна в пространството без грандиозно шествие и фанфари след десет години мълчание, навръх 66-ия му рожден ден.
Къде беше голямата сцена? Големият жест?
Нали това беше предвиждано миналото лято, когато слуховете обещаваха, че Боуи ще се завърне с изпълнение на живо по време на церемонията по закриването на Олимпийските игри, когато в крайна сметка единственото, което видяхме от него, бе кратък видеоматериал.
Ако начинът, по който 66-годишният Боуи се завърна, е неочакван, то такава безспорно е и песента, с която го направи. "Where Are We Now?" се оказа нещото, което той, като един от най-напредничавите изпълнители, винаrи е избягвал: поглед към миналото му.
"Песента е посветена на престоя му в Берлин през 1967-1977 г.," отбелязва биографът на Боуи Пол Тринка. "Той споменава всички места, на които е ходил с Иги Поп и Мартин Кипенбергер. Това е забележително, защото той винаги се е въздържал от носталгията".
Именно тази носталгия със сигурност пробужда много подозрения
Дали духът на този сингъл ще бъде предаден и в останалите записи от The Next Day? Дали първият му албум от 10 години насам, който ще излезе през март, ще бъде и последен? Дали обръща поглед назад, защото краят е близо?
Слуховете за здравословното състояние на Боуи обикалят публичното пространство, откакто той претърпя сърдечен удар зад сцената на немския фестивал Hurricane на 25 юни 2004 г. веднага след изпълнението си.
Тогава той отмени оставащите 15 концерта от турнето си и от този момент не е имал самостоятелни изяви, макар и далеч да не е отшелник - през 2005 и 2006 той има съвместни изпълнения с Arcade Fire в Ню Йорк, с Дейвид Гилмър от Pink Floyd през 2006 в Лондон, а освен това беше куратор на художествен и музикален фестивал в Ню Йорк през 2007.
Ала попмузиката ненавижда вакуум
Затова и отсъствието на самостоятелни проекти предизвика слуховете за сериозно увреденото му здраве, които само бяха подсливани от легендарно нездравословното минало на Боуи - известно е, че по време на записите на албума му от 1976 Station to Station той се е "хранил" предимно с люти чушки, мляко и кокаин, което му помага да се превъплъти в образа на Слабия бял дук.
Тринка обаче е скептичен по отношение на историите за сериозната му болест. "Ако те бяха истина, щяха да се носят слухове за това дали действително е болен," коментира. "Този сърдечен удар бе такова пробуждане за Боуи към собствения му морал и мисля, че това беше голям шок".
Тринка обяснява, че вероятно Боуи просто е решил да прекарва повече време с дъщеря си Александрия, родена през 2000 г., провокирано от неуспеха му да присъства постоянно в живота на сина си Дънкан през 70-те и 80-те години.
"Смятам, че това е един от няколкото големи фактора за неговото отсъствие под прожекторите," твърди Тринка. "Просто е съжалявал, че не е успял да прекара толкова време с Дънкан и е решил да компенсира".
Сигурно е обаче, че завръщането му бе посрещнато с див ентусиазъм
До 8 януари на обяд "Where Are We Now?" вече бе на второ място в класацията за сингли на iTunes, като от върха го делеше единствено вечното присъствие на Will.I.Am, който се промотира доста по-тежко от Боуи. Но го помете заедно с хитове на Риана и Тейлър Суифт.
Но в крайна сметка Боуи няма нужда от промотиране - самото съществуване на песента бе достатъчно, за да генерира достатъчно медийно отразяване дори в Today Show, което невинаги е толкова отзивчиво, когато става въпрос за поп култура. След това се случи неизбежното и нова серия слухове започна да циркулира из пространството - дали Боуи ще пее на Гластънбъри или поне на Coachella?
Ако Боуи реши да се завърне на сцената, най-лесният начин да го направи е с няколко масови и запомнящи се концерти на по-големите фестивали. През последните години обаче, броят на звездите на неговата възраст - особено Ленърд Коен и Брус Спрингстийн - успяха да съживят имиджа си единствено с графици за турнета, пред които много по-млади изпълнители биха се запънали.
А като се имат предвид пословично наелектризиращите сценични изяви на Боуи, не е изключено и той да иска да направи турне - обиколката за промотиране на последния му албум Reality от 2003 продължи цяла година.
Дори и да не избере турнето обаче, той със сигурност ще се появява на много повече места в сравнение с годините след удара му. Понастоящем е отворил архива си за музея Victoria and Albert в Лондон за посветена на него изложба, която ще бъде достъпна от март до юли.
Но най-големият въпрос около завръщането му обаче е: защо един поп изпълнител успя да провокира такава реакция с една-единствена песен?
"Не е ли той един от последните велики артисти?", казва Тринка. "Къде са хората, които изградиха голяма част от културата ни? Елвис е мъртъв. The Beatles вече ги няма. Това не е просто сингъл, а е последното събитие от някой, който е оформил културата ни такава, каквато е днес".
