Вече е баналност, че телевизията е станала по-добра от филмите. Къде тогава се намира "Showrunners: The Art of Running a TV Show"?
Това е филм за телевизията.
И е първият пълнометражен документален филм, който ни въвежда в Светая светих на тачените от критиците и жънещите огромни комерсиални успехи американски сериали като "Добрата съпруга", "Синове на анархията", "Кости", "Обител на лъжата" и "Престъпна империя".
Разликата между американския и британския маниер на правене на ТВ драми не е особено голяма - в Америка най-важни са сценаристите, докато в Англия - сценаристът.
И двете методологии са обвити в романтика: едната показва пропит от кофеин, климатизиран център за задържане в Бърбанк, където сюжетните линии се "прокарват" и бели дъски постепенно се запълват от детайли, изписвани от щатни фенове на "Бъфи", жонглиращи с топки за борба със стреса.
Вората ни пренася в барака в дъното на градина в Оксфордшир, където измъчен автор трака на пишеща машина всяка сричка от осемте части на шедьовър под музиката от радиото, докато половинката му не го повика за вечеря.
Вероятно не е изненадващо, че митологизираме американската система.
Игнорирайки старата поговорка, че не бива да се допуска светлина да прониква там, където се твори магия, "Showrunners" насочва с респект прожектора към вид, който се е радвал на пълна анонимност в ерата преди Интернет.
Както пише Тара Бенет, автор на съпътстващата филма книга: "Кой някога изобщо би си помислил, че бледи, изтощени, самоиронизиращи се таланти, блъскащи неуморно върху изстрадалите си клавиатури, ще се превърнат в лицата на съвременната Златна ера?"
Режисьор на документалния филм е Дес Дойл, който след 12 години работа като оператор в какво ли не - от драконовия апокалипсис "Царството на огъня" до "An Everlasting Piece" на Бари Левинсън, решава, през 2010 година, да направи свой филм.
Интересът му към мащабни, траещи много години и дирижирани от създателите си сериали като "Досиетата X", "Бъфи" и "Изгубени" му дава тема.
"Чаках търпеливо да се появи документален филм, който да обяснява точно какво прави един "шоурънър" - тоест един гений на сценария зад камерата", коментира той. "Но това така и не се случи".
В следващите 2 години Дойл и малобройният му екип обикалят из Лос Анджелис и събират свидетелства от първа ръка от почти 30 американски изпълнителни продуценти и "готвачи" на телевизионни продукции - Джос Уидън ("Бъфи", "Ейнджъл"), Терънс Уинтър ("Престъпна империя"), Шон Райън ("Щитът"), Роналд Д. Мур ("Бойна звезда: Галактика").
В резултат на това се получава хитов документален филм.
В него предимно бели мъже на 40-50 години са показани в естествения им хабитат, оцеляващи на диета от желирани бонбонки и изобилие от идеи.
Терънс Уинтър се утвърждава, като пише за телевизионната златна мина "Семейство Сопрано", излъчван по HBO, и впоследствие прави свой собствен сериал - "Престъпна империя", за същата телевизия.
"Аз съм от хората, които купуват DVD и директно сядат да гледат екстрите, интервютата зад кулисите, прослушванията", казва той, обяснявайки защо много харесва документалния филм на Дойл:
"Винаги е интересно да чуеш хората да говорят за бизнеса и да погледнеш зад завесите".
Той съжалява, че рядко има шанса да обменя коментари и мнения с колеги.
Много повече от целодневна работа
Тъй като тази работа дори не е особено престижна (ще видите "създадено от" или "изпълнителен продуцент" в началните надписи, но виждали ли сте някога там "шоурънър"?), в какво всъщност се състои тя?
На практика работата на "шоурънъра" е свързана със запазването на творческата визия. Същевременно това е човекът, който служи за гръмоотвод при всяка буря, съпътстваща продукцията.
Джейн Еспенсън, която е била шоурънър на дъщерния сериал на "Бойна звезда" - "Каприка", казва, че за да правиш това, трябва да носиш "нещо диктаторско в кръвта си".
Бившият й шеф Рон Мур сравнява работата с това да бъдеш "мениджър на гора - ти контролираш случващото се с гората, но някой друг е на терен и се занимава с всичките тези дървета, прочиствайки ги ежедневно".
Уинтър коментира, че шоурънърът е "донякъде психолог, донякъде мотивационен лектор.
Харт Хенсън, позитивният създател на "Кости", свърза професията с прегърбени хора.
В "Престъпна империя", който след пет мащабни сезона тъкмо достигна до финал, Уинтър е ръководил сценаристите точно както Дейвид Чейс го е правил със "Семейство Сопрано", с надпис на стената, базиран на мисъл на Чейс:
"Бъди забавен".
Средно работейки с около 5 сценаристи във всеки момент, той измисля "мащабната пътна карта накъде сезонът трябва да върви" и ръководи процес, включващ "много седене около маса, хрупане на чипс, поръчване на обяди и много отклонения от основната тема на разговора. За непривикналото ухо, това може да звучи като група хора да си говорят глупости, но именно това са нещата, които реално правят един ТВ сериал успешен".
Например къщата в Бруклин, в която Уинтър е израснал, е започнала да се разпада ("Като малък много ме беше срам от вида й").
Когато майка му е починала, той е ремонтирал къщата, преди да я продаде. "Не го съзнавах тогава, но това, което правех, беше всъщност да поправя детството си".
В стаята на сценаристите, някой се обажда: "Това би била чудесна история за Нъки".
Става въпрос за главния герой на сериала (в ролята е Стив Бушеми). Феновете ще си спомнят, че Нъки наистина прави същото в първия сезон, в епизод 7. "Е, той освен другото и изгаря къщата до основи", смее се Уинтър. "Това аз не го направих".
Филмът на Дойл е пълен с подобна информация "отвътре"
Робърт и Мишел Кинг, екипът от съпрузи зад "Добрата съпруга", приписват успеха си на "факта, че нямаме обидени партньори у дома".
По темата за комуникацията в социалните медии с фенове, силно татуираният Стивън С. Денайт, шоурънър на "Спартак", си спомня: "Влизал съм в разправии два пъти, като впоследствие открих, че се надвиквам реално с 12-годишно хлапе". Харт Хенсън размишлява: "Има много малка част от аудиторията, която си мисли, че знае как се прави супата, и ти дава акъл колко точно сол да слагаш в нея. Според мен такива хора трябва да бъдат игнорирани".
Дамите в бранша
Жените в бранша като цяло са рядкост, макар че постепенно нещата се променят с постиженията на Шонда Раймс ("Скандал") и Еспенсън и Дий Джонсън ("Нешвил"). Според проучване от 2012-2013 на университета в Сан Диего само 24 на сто от американските "създатели на сериали" са жени (и 34 на сто от сценаристите).
Джанет Тамаро, шоурънър на крими сериала "Ризоли и Айлс" по TNT, отбелязва във филма: "Някои хора - и мъже, и жени - нямат проблем с това мъж да им казва какво да правят".
Когато избира екипа си от сценаристи, Уинтър споделя, че спазва закона на това, което той нарича "потенциал за приятно прекарване - това са хората, с които ще си прекарваш доста голяма част от времето занапред". Той е използвал шест жени-сценаристи в "Престъпна империя".
Без значение колко успешен изглежда американският модел, Уинтър, който е почитател на "Пеещият детектив" и "Часът", обожава британските сериали.
"Каквото и да правят шоурънърите в Англия, го правят адски добре. Ако нещо не е повредено, не го поправяйте".
