Чудесно е, че ще има закон за сурогатното майчинство. Надявам се за второ четене недомислията в него да бъдат поправени.
Първо, да не се дискриминират хората, които искат дете, но не са встъпили в брак - според сегашния проект на депутатката Крумова право да си наемат сурогатна майка имат само съпрузи.
Второ, не виждам защо е необходимо жената, която би се съгласила на подобна сделка, да е омъжена. Това може да е самотна жена, самотен мъж, гей двойка, разведена жена/мъж, двойка, която живее заедно. Освен това би могла да се възползва и от донорска сперма.
Животът е изключително пъстър. Може да е вдовица, разведена жена, чието дете е починало, а тя самата е загубила матката си заради онкологична операция, малформации, Цезарево сечение и пр. Ако разполага със средства и годни за оплождане яйцеклетки, защо трябва да я лишим от щастието да бъде майка?
Трето, ясно да се разпише, че това е сделка, а държавата е редно да гарантира само условията, при които ще се възпроизведе здраво поколение. В сегашния проект има текст, който предвижда на майката, която носи бебето, да се заплащат "само разумните разноски във връзка със здравословното поддържане на бременността, необходимите средства за възстановяването й след раждането, както и финансовото обезпечаване във връзка с временната й нетрудоспособност".
Какви са тия недомислици, при които държавата фиксира една дейност в договор, което попада в обхвата на Закона за задълженията и договорите, а в същото време се опитва да наложи някакъв смехотворен таван за услуга, която се регулира от пазара - съответно продавача и купувача?
Сурогатното майчинство би трябвало да е предмет на облигационното право, а не на Семейния кодекс и леки корекции в още няколко. Но облигационното право изисква други експерти, не от нивото на Калина Крумова, завършила УНСС и с кариера от телевизия СКАТ.
Виждам как лицемери започват да врещят: "Как е възможно! Това е неморално!" Напротив. Неморално е хем да се правим на моралисти, хем на законотворци. Нима осиновяването не е сделка? Знаем за достатъчно хора, направили сериозни пари от уреждане на такива сделки. Особено ако се търси "бяло, здраво момченце" - там "хонорарите" варират до над 10 000 лв.
Четвърто, да се предвиди текст, според който детето, което ще се роди, ще се отгледа от поръчителите, дори ако има увреждания. (Всичко става - въпреки генетичните изследвания и пренатална диагностика, а никой не може да меси в работата на майката природа...)
Това е сделка, а не морално укоримо поведение, както виждам нечий менторски вдигнат показалец.
И, както е при всяка сделка, в договора е редно да се предвидят клаузи при евентуално неизпълнение. Ако майката, която носи детето 9 месеца, откаже да го предаде. Или ако другата страна откаже да го приеме.
Защо моя приятелка - адвокат с добра кариера, прекрасен дом и повече от добри доходи да не може да си наеме жена, която да износи оплодената й с донорска сперма яйцеклетка? Тя е над 40, рисковете за нея са големи, а и някой трябва да печели парите все пак, нали.
Не е необходимо да е омъжена, за да иска дете, което очевидно може да отгледа. Тя е поела по дългия път на осиновяването, но дори и да успее да си осинови бебе, не смята, че още едно ще й е в повече.
Или жена, която е в шоубизнеса, като Сара Джесика Паркър например, чийто ангажименти зависят от начина, по който изглежда. Героинята от "Сексът и градът" нае сурогатна майка, която износи близнаците й.
Или двойка, в която жената има няколко аборта и едно живородено дете с ДЦП (детска церебрална парализа) заради раждане в седмия месец. Очевидно има проблем с бремеността. Но и двамата имат желание и възможност да отгледат и се порадват на още едно дете - този път без мъките и проблемите с първото.
Сурогатното майчинство е един от начините за семейства и изобщо хора, които, по една или друга причина не могат да имат деца, да се радват на потомство. Биологичната връзка, пъпната връв - подобни разсъждения ми се струват твърде неуместни и дарвинистки, когато по света е пълно с мъже и жени, които не са се радвали на първите думички, първата усмивка на едно дете, начина, по който спи... И как ти се свива сърцето, когато не ти вдига телефона.
Връзката между родители и дете се изгражда на духовно, а не на генетично ниво.
В пленарна зала вчера някои депутати се опитаха да прехвърлят същината на темата върху емоционалната, а не практична страна. Според Лъчезар Тошев, ако сурогатното майчинство бъде узаконено, това ще обърка живота на детето от самото му раждане. Какво точно? Фактът, че една жена го е носила в утробата си, а на друга казва "мамо"?
Нима усилията, които някой влага в желанието да има дете, обществената критика и укори, които търпи в страна като България, ако отиде на варианта "сурогатна майка", дамгосването, че не може да си роди "собствено дете", не са достатъчно страдание?
Нищо не може да обърка живота на едно желано дете. Трагедията е, че стотици хиляди други се раждат и растат нежелани.
