"България има нужда от промяна в подхода в енергетиката".
С този ключ Росен Плевнелиев анонсира приоритетите на бъдещия служебен кабинет.
Месец по-късно обаче назначеното от него служебно правителство просто се отказа да поеме отговорност за "Южен поток".
"Искам, ама не зная", беше първото послание на кабинета. От първата минута служебното правителство вдигна летвата с обещанието "да покаже истината".
По стара българска традиция в първия си работен ден новите министри изкараха мръсното бельо на старите. Така стана ясно, че Десислава Терзиева е издала разрешение за строеж на първия обект от газопровода на българска територия, а впоследствие лъсна и лъжата на Орешарски, че е възложил спиране на "Южен поток" още през юни.
Вицепремиерките вдигаха рамене пред камерите и твърдяха, че за първи път разбират за скандалните решения, а поредното петно върху физиономията на кабинета Орешарски се разми в утешението, че мандатът му най-после е свършил и подобни безобразия повече няма да се повторят.
След седмица обаче, когато ситуацията вече беше ясна, плочата се смени.
"Знам, ама не мога"
Министърът не може да отменя заповед на предшественика си, служебното правителство е с вързани ръце, спасявайте се сами, обясни икономическият вицепремиер Екатерина Захариева, която "отмени" по темата ресорния министър, на чиято позиция беше назначен човек с нулев опит в гьола на българската енергетика.
Уж бяха направени и промени в ръководството на Българския енергиен холдинг, който само преди месец предизвика скандал с опита си да прокара "на тъмно" изтеглянето на заем от 620 млн. евро от "Газпром" за финансиране на дела си в "Южен поток" - нищо, че на приказки проектът беше замразен.
Случайно или не, обаче, служебното правителство не пипна изпълнителния директор на БЕХ Жаклен Коен - който бе назначен в последния момент от кабинета Орешарски и който участва лично в ръководството на "Южен поток България".
И тъкмо когато Васил Щонов направи демонстрация на сила, като наложи забрана да се работи по проекта, от БЕХ изведнъж го "изненадаха", като изляха 191 млн. лева в общата компания с Газпром.
Тук вече стана ясно, че проблемът не е в това, че не могат.
Проблемът е, че просто не искат.
Всички обещания за прозрачност и за разкриване на детайлите около договора за "Южен поток" не са нищо повече от завеса пред бездействието на служебното правителство.
То само си призна, че "всички вярват" в проекта на Путин и че не носел "почти никакъв риск", освен че чисто технически трябва да се приспособи към европейското законодателство.
С какво се различава позицията на Щонов или Плевнелиев с тази на Таско Ерменков и Явор Куюмджиев?
Досега служебният кабинет не е направил никакъв опит да даде информация колко пари са изхарчени за "Южен поток", каква е оценката на полезността на проекта за България и защо докато този анализ липсва, продължава източването на пари по посока на Газпром.
Защото - с поток и без поток - корупционният данък по сметката за нечие бездействие се плаща от държавния бюджет. А чуждите пари се харчат най-лесно.
