"Даваш ли, даваш, Балканджи Йово..."? Не! Балканджи не дава нищо. Ни хубава Яна на турска вера, ни някой да променя учебните програми. Не просто не дава, а дори не дава да се спомене за някаква промяна.
Няма значение колко остаряла и безсмислена в същността си е изучаваната материя и колко неразбираема остава тя за децата. "Никой не те кара да разбираш, ще учиш наизуст", още чувам гласа на учителя по история на с 10 години по-малкия ми братовчед, на чиито родителски срещи ходех редовно. И децата учат наизуст неразбираеми фрази.
Какво ли ще остане в главата на едно десетгодишно дете от урока, в който се споменават по име всички владетели между Тервел и Кардам, сред които хан Умор, за когото се предполага, че е управлявал само 40 дни? А как ли учениците оцеляват след урока, в който се изброяват българските партии след освобождението, заедно с техните лидери, разцепления и коалиции?
Абсолютно погрешно е да смятаме, че ще предизвикаме вълна от патриотизъм и национална гордост у децата с урока за обучението на църковнославянски в килийните училища. Когато на 5 получаваш таблет в ръката, а на 8 вече търсиш свободно в Google, обучението на църковнославянски просто нищо не ти говори.Не и докато не получиш нещо повече от сухо обяснение.
Когато на 6 можеш да слезеш на дъното на океана, да се качиш на Монблан или да се разходиш по улиците на Рио де Жанейро благодарение на Google View, е необходимо нещо повече от "река Джулюница е приток на река Лефеджа", за да събуди любопитство ти.
Учебните програми са хаотично наблъскани с имена, дати, твърдения, определения и затова българското образование ражда функционално неграмотни висшисти. Защото няма значение дали можеш да изброиш всички елементи от Менделеевата таблица и КПП-тата по западната граница, ако не можеш да си попълниш данъчната декларация. А не можеш да я попълниш, защото не са ти позволили да се научиш да мислиш.
Всеки опит за някакви промени предизвиква вълна от бранители на националната гордост в училище. На тях няма как да им обясниш, че ученето наизуст на стихотворенията на Ботев и Вазов събуждат у децата всичко друго, но не и любов към родината. А след десетия въпрос "Какво е искал да каже авторът", той вече е персона нон грата в детското съзнание.
Докато на децата се налагат изсмукани от пръсти литературни анализи вместо писане на есета и дебати, няма никакво значение дали 4 години ще учат "История Славянобългарска" или телефонния указател.
Единственото спасение в момента е в единиците учители, които с истинска любов към децата и професията си, успяват да направят предмета си интересен и разбираем. Те обаче стават все по-малко, защото усилията им не само, че не са награждавани, но често биват наказвани, защото са в разрез с правилата.
А правилата са "Даваш ли, даваш Балканджи Йово" да се учи по 3 пъти по история и литература, 2 пъти по химия и математика, всяка седмица по музика, преди коледната и великденската ваканции по изобразително изкуство, а на високосна година и по география. И тези правила не са създадени от специалисти, а са написани под диктовката на телевизионни водещи с едничката цел трупане на рейтинг и шумни акции в ефир.
Довечера рецитиращите "Балканджи Йово" ще се потопят в личните проблеми на Зейнеб и Гювен в любимия сериал "Сълзи над Босфора". Защото несъществуващата от 100 години Османска империя е враг номер 1 само до обяд, а трите морета от националния блян вече са лесно достъпни благодарение на членството в ЕС, което така и не се научихме да ценим. Както и Айфеловата кула, която новата министърка на образованието свързва с биологията по метода на интердисциплинарността.
И докато ние си браним робството и националния идеал, Естония се превърна в дигитален лидер, а дори съседна Румъния въвежда електронно управление и насърчава предприемачеството. Ние обаче чакаме някой най-после да ни освободи. От какво и от кого - не е ясно. Ако Ботев знаеше, че 140 години след смъртта му ще скандираме "Искаме си робството", дали щеше да слезе при Козлодуй?