Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Браниш ли, браниш, Балканджи Йово

Довечера рецитиращите "Балканджи Йово" ще се потопят в личните проблеми на Зейнеб и Гювен в любимия сериал "Сълзи над Босфора". Снимка: facebook.com/TheCottonClubOfficial
Довечера рецитиращите "Балканджи Йово" ще се потопят в личните проблеми на Зейнеб и Гювен в любимия сериал "Сълзи над Босфора".

"Даваш ли, даваш, Балканджи Йово..."? Не! Балканджи не дава нищо. Ни хубава Яна на турска вера, ни някой да променя учебните програми. Не просто не дава, а дори не дава да се спомене за някаква промяна.

Няма значение колко остаряла и безсмислена в същността си е изучаваната материя и колко неразбираема остава тя за децата. "Никой не те кара да разбираш, ще учиш наизуст", още чувам гласа на учителя по история на с 10 години по-малкия ми братовчед, на чиито родителски срещи ходех редовно. И децата учат наизуст неразбираеми фрази.

Какво ли ще остане в главата на едно десетгодишно дете от урока, в който се споменават по име всички владетели между Тервел и Кардам, сред които хан Умор, за когото се предполага, че е управлявал само 40 дни? А как ли учениците оцеляват след урока, в който се изброяват българските партии след освобождението, заедно с техните лидери, разцепления и коалиции?

Абсолютно погрешно е да смятаме, че ще предизвикаме вълна от патриотизъм и национална гордост у децата с урока за обучението на църковнославянски в килийните училища. Когато на 5 получаваш таблет в ръката, а на 8 вече търсиш свободно в Google, обучението на църковнославянски просто нищо не ти говори.Не и докато не получиш нещо повече от сухо обяснение.

Когато на 6 можеш да слезеш на дъното на океана, да се качиш на Монблан или да се разходиш по улиците на Рио де Жанейро благодарение на Google View, е необходимо нещо повече от "река Джулюница е приток на река Лефеджа", за да събуди любопитство ти.

Учебните програми са хаотично наблъскани с имена, дати, твърдения, определения и затова българското образование ражда функционално неграмотни висшисти. Защото няма значение дали можеш да изброиш всички елементи от Менделеевата таблица и КПП-тата по западната граница, ако не можеш да си попълниш данъчната декларация. А не можеш да я попълниш, защото не са ти позволили да се научиш да мислиш.

Всеки опит за някакви промени предизвиква вълна от бранители на националната гордост в училище. На тях няма как да им обясниш, че ученето наизуст на стихотворенията на Ботев и Вазов събуждат у децата всичко друго, но не и любов към родината. А след десетия въпрос "Какво е искал да каже авторът", той вече е персона нон грата в детското съзнание.

Докато на децата се налагат изсмукани от пръсти литературни анализи вместо писане на есета и дебати, няма никакво значение дали 4 години ще учат "История Славянобългарска" или телефонния указател.

Единственото спасение в момента е в единиците учители, които с истинска любов към децата и професията си, успяват да направят предмета си интересен и разбираем. Те обаче стават все по-малко, защото усилията им не само, че не са награждавани, но често биват наказвани, защото са в разрез с правилата.

А правилата са "Даваш ли, даваш Балканджи Йово" да се учи по 3 пъти по история и литература, 2 пъти по химия и математика, всяка седмица по музика, преди коледната и великденската ваканции по изобразително изкуство, а на високосна година и по география. И тези правила не са създадени от специалисти, а са написани под диктовката на телевизионни водещи с едничката цел трупане на рейтинг и шумни акции в ефир.

Довечера рецитиращите "Балканджи Йово" ще се потопят в личните проблеми на Зейнеб и Гювен в любимия сериал "Сълзи над Босфора". Защото несъществуващата от 100 години Османска империя е враг номер 1 само до обяд, а трите морета от националния блян вече са лесно достъпни благодарение на членството в ЕС, което така и не се научихме да ценим. Както и Айфеловата кула, която новата министърка на образованието свързва с биологията по метода на интердисциплинарността.

И докато ние си браним робството и националния идеал, Естония се превърна в дигитален лидер, а дори съседна Румъния въвежда електронно управление и насърчава предприемачеството. Ние обаче чакаме някой най-после да ни освободи. От какво и от кого - не е ясно. Ако Ботев знаеше, че 140 години след смъртта му ще скандираме "Искаме си робството", дали щеше да слезе при Козлодуй?

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените