16 години след края на войната в Босна, арестът на един от най-големите й престъпници е не само ден на възтържествуващата международната справедливост спрямо жертвите на конфликта, но и възможност за Балканския полуостров най-накрая да загърби тъмното си минало.
Хиляди хора бяха избити от генерал Ратко Младич, който е обвинен в геноцид, престъпления срещу човечеството и нарушаване на военните закони по време на войната в Босна и Херцеговина. Това, че през цялото това време той се е криел в Сърбия, беше постоянен пример за несправедливост и безнаказаност. Младич бе огромна бариера за помирението между Босна, Сърбия и Хърватска, дори и като безсилен беглец.
Едва миналото лято президентите на Сърбия и Хърватия Борис Тадич и Иво Йосипович присъстваха за първи път на възпоменателната церемония в Поточари, за да почетат паметта на хилядите жертви на клането в Сребреница заедно с босненските мюсюлмани. Сърбия призова за помирение в навечерието на 15-та годишнина от клането на над 8000 мюсюлмански мъже и деца от босненски сърби.
В същото време обаче босненската опозиционна Сръбска демократическа партия обяви награждаването на Радован Караджич на церемония, която бележи 20-годишнината й. Обвиненият в геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на войната в Босна (1992-1995), бе арестуван през 2008 г. след 13-годишно издирване и срещу него тече процес в Международния наказателен съд за военни престъпления в бивша Югославия в Хага. Той се обявява за невинен.
В изявление от своята килия в Хага Караджич обяви, че се надява на сътрудничество с Младич, „който да разкаже истината за войната в Босна". Според Караджич "мюсюлманската политическа класа и босненският президент Алия Изетбегович са имали нужда от война, за да осъществят окончателния си план за създаване на ислямска република в Босна".
За света Младич беше престъпник, но за сънародниците си - почти герой
През 90-те години на миналия век, поредица от регионални войни, често развиващи се по етническите граници, разделиха Югославия на съвременните балкански държави. В днешна Босна сръбските войници, подкрепени от властите в Белград, обсадиха град Сараево и се сражаваха срещу мюсюлманите в Босна и хърватите. Войната, която продължи от 1992 до 1995 г., беше белязана с етнически убийства и масови жестокости, като най-показателно за тях е клането в Сребреница, където сръбската армия, предвождана от Младич, е избила 8000 мюсюлмански мъже и момчета само за 5 дни.
Сребреница привлече вниманието на света - и по-голямата международна намеса в конфликта доведе до Дейтънското споразумение, което раздели територията на Босна на две автономни части. До края на войната в крайна сметка загинаха около 100 000 души.
След дълги и яростни дискусии през март м.г. сръбският парламент прие декларация, в която осъжда клането и поднася извинения на жертвите и на техните семейства. Белград се зарече да издири и да арестува укриващия се Младич, за когото се смяташе, че се намира в Сърбия. Декларацията беше приета по инициатиа на проевропейския президент Борис Тадич и в името на предстоящите преговори за членство на Сърбия в ЕС.
Трибуналът на ООН от години се бори за екстрадицията на Младич
Сръбският президент Борис Тадич заслужава похвала за ареста на Младич, заедно с главния прокурор на Трибунала на ООН Серж Брамерц и цялата международна общност. Всички те не спираха да настояват Младич да си получи заслуженото. Едва миналата седмица Брамерц заяви, че Сърбия не прави достатъчно, за да залови Младич или другия издирван военопрестъпник от същата война - Горан Хаджич. Тадич обеща преди дни, че Хаджич ще бъде следващият заловен.
Младич ще бъде екстрадиран бързо в Хага, за да се изправи пред съда и да поеме пълна отговорност за престъпленията, които е извършил. След като това се случи, се отваря пътят за Сърбия към членство в ЕС. От Белград подадоха своята кандидатура за членство в Общността, а Европейската Комисия от своя страна изглежда склонна да я одобри, тъй като нейни представители съобщиха, че Сърбия отговаря на много от техническите условия за приемането й като кандидатка още през тази есен. След това предстои отделните държавите-членки да дадат своето съгласие.
Потенциалното членство в ЕС се оказа най-успешният аргумент за Сърбия
Младич бе заловен в деня, в който европейският комисар Катерин Аштън посети Белград - и няколко дни след като председателят на Еврокомисията Мануел Барозу също направи визита в Сърбия.
Очевидно потенциалното членство на държавата в ЕС най-много е мотивирало властите да заловят Младич. Без инициативата за кандидатура в ЕС, за Сърбия би било бъде много по-лесно просто да забрави за него. Очевидно въпросът за разрастването на ЕС оказва влияние върху действията на държавата - и вероятно самата Общност ще се възползва от това, за да насърчава реформите и превенцията и разрешаването на конфликти. Това важи не само за Сърбия, но и за Босна, Хърватия и Албания.
Сега остава страната да се помири със съседките си
Но усилията на Сърбия не отиват към своя край. В предстоящите месеци държавата трябва да нормализира отношенията си със своите съседки, особено с Косово и Босна. Макар че имам много слаба вероятност да признае Косово, Сърбия може да направи повече по отношение на Прищина, като осигури практически мерки за подобряването на живота на хората там, както и да помогне за гарантирането на законността в Северно Косово.
Що се отнася до Босна, Сърбия ще трябва ясно да покаже, че подкрепя териториалната неприкосновеност на Босна и Херцеговина - и че няма да толерира провокативни стъпки от рода на референдуми по въпроси, които не са от компетенцията на държавата. В настоящия политически климат, тези стъпки не изглеждат особено трудни за Сърбия, тъй като държавите-членки на ЕС силно подкрепят плановете за присъединяване на държавата.
Затваря ли се още една страница в историята на Западните Балкани?
Важен е не само арестът на Младич, но и реакцията към него на средостатистическия сърбин.
В утрото на ареста му, президентът Тадич заяви, че тази стъпка е необходима за възстановяването на честта на Сърбия, но задържането на бившия военен лидер на въоръжените сили на Република Сръбска предизвика протестни акции на много места в страната. Стотици демонстранти викаха: "Нож, жица, Сребреница", "Спаси Сърбия и се убий, Борисе", "Надич, усташо", както и призиви "На въстание".
Протестиращите ругаеха сръбския президент Борис Тадич за това, че се е съгласил да предаде Ратко Младич на Международния трибунал в Хага, като някои от демонстрантите бяха облечени със стари военни униформи и носеха сръбското знаме.
"Сътрудничеството с Хагския трибунал е предателство към Сърбия" е мотото на протестния митинг срещу ареста на Ратко Младич, организиран за неделя вечерта от Сръбската радикална партия.
Дали наистина е настъпило времето сърбите, както и целият Балкански полуостров да приемат, че съдбата им е опетнена от ужасни престъпления, чиито извършители трябва да се изправят пред правосъдието.
Междувременно президентът на Сърбия Борис Тадич заяви, че разследването срещу Ратко Младич ще бъде разширено за всеки, който му е помагал да избегне ареста в продължение на 16 години. Тадич заяви пред BBC, че всеки, който е защитавал Младич, ще бъде съдебно преследван.
Сръбският президент каза също, че ще бъде проведено разследване за помощта, оказвана на генерал Младич, от членове на сръбската армия и полиция. Тадич е категоричен, че Касапина от Балканите е можел да разчита на подкрепата на някои хора в държавната система през годините.
Не бива да се допуска Младич и хората като него да се превръщат в национални герои - всички хора на Балканите трябва да ги приемат като това, което са - безмилостни и хладнокръвни военопрестъпници. Това би осигурило основата за помирение и прошка между страните от бивша Югославия.
Въпреки че има напредък от края на войната до сега, голяма част от държавата все още е разделена от етнически граници, така и не е сформирано правителство след изборите през октомври 2010 г., а политическото напрежение между всички партии нараства, докато икономиката е в застой.
Само след няколко седмици обаче Хърватска би трябвало да стане член на ЕС, с което изчезва една от основните трудности пред приемането на Сърбия в съюза. Западните Балкани затварят страницата на тъмното си минало и постепенно, но сигурно се придвижват към голямото европейско семейство, където сърби, хървати и босненци няма да имат нито нужда, нито място за хора като Радко Младич.
