Преди 11 години футболът откри Специалния.
Жозе Моуриньо се нарече сам така при появата си в Челси, разтърсила английския футбол.
Тогава португалецът бе европейски шампион с Порто, млад, самоуверен и вече - успял.
Днес Ливърпул и Висшата лига посрещат един негов колега, отнесъл като буйна река здравия разум в Германия, заразил с лудия пламък в очите си Дортмунд, който обаче се нарече на първата си пресконференция Нормалния.
Човекът Клоп
Юрген Клоп наистина е такъв. Той не е парвеню, нито звезда.
Лети с нискотарифни компании, ходи на рокконцерти, играе тенис в свободното си време и предпочита дънките пред официалния панталон с ръб.
Пие бира на площада в Дортмунд, без да се притеснява, че всички го познават и се снимат с него.
Той е обикновен човек от народа. Работническа класа.
Точно такъв, какъвто Ливърпул иска - защото това е градът на работниците.
Отборът на работниците.
Нормалния Клоп обаче става един Луд Юрген, когато дойде време за мач, за тренировка, за футбол.
Той е луд по играта.
Треньорът Клоп
"В неговия отбор трябва да тичаш. Тичане, тичане, тичане... - разказва Тим Хоогланд, капитан на неговия Майн, където бе треньор от 2001-ва до 2007 г. - Бягахме по 120 километра на мач.
Казваше ни - ако сме избягали 120 километра, не могат да ни бият, или поне ще им е доста трудно..."
Всеки път, когато отборът му успява да достигне целта от 120 километра, независимо от резултата получава почивен ден след мача.
Клоп управлява отборите си така - има цели, има награди за тях, както и стимул да ги постигнеш.
"Всяка тренировка е с топка - казва Патрик Овомоела, стигнал и до националния на Германия от Борусия при Клоп. - Гледа се видео, анализират се мачове, но най-вече се играе с топка. Клоп показва всичко лично.
Къде не си се справил добре, къде си силен..."
Всяка негова тренировка е различна. Отборът никога не скучае.
Иска бързина, иска футбол със страст и атаки, скорост от 100 км/ч и пресиране на съперника до пълната му изнемога.
Играта на Дортмунд на моменти оставяше феновете без дъх.
Мотиваторът Клоп
Репортерът Йоханес Кернер веднъж го попита в живо интервю след мач:
"Каква е тайната да мотивирате така отбора си, направо бяха озверели? Ако аз например съм един от вашите играчи, как бихте ми вдигнали адреналина?"
В отговор Клоп забива шамарче на журналиста, който почервенява в смесица от изненада и гняв.
Инстинктивен, директен и истински - речите му са направо за учебник.
Влиза в съблекалнята на почивката и изглежда спокоен, въпреки че отборът играе слабо и губи с 0:1, разказва Овомоела.
След което идва уруганът.
"Така и така сме се събрали тук... Да поиграем малко футбол, а?! - повишава тон. - Разхождаме се, сякаш сме с кучето в парка. Хората са дошли от 200 километра да ни гледат, платили са билети.
Размърдайте се и направете това, за което си говорихме в четвъртък!".
Тогава е била тренировката, при която са упражнявани центрирания и игра по фланговете срещу конкретния съперник.
Борусия бие с 3:2.
Работа с младите
Клоп обича да налага младоци, като гордостта му са Марио Гьотце, Илкай Гюндоган и Матс Хумелс.
Тримата - сега гръбнак на немския национален тим, бяха пуснати от него в първия отбор на Дортмунд на възраст 18-20 г.
"Той не иска звезди - разказва Хумелс. - Иска гладни играчи, такива, които са готови да тичат и да се бият за успеха.
Слага те в средата на кръга преди първата тренировка и те представя на отбора - "ето това момче ще стане супер футболист, на 19 е, приемете го ..." и така нататък.
След пет минути не си нервен и се чувстваш част от отбора."
Лично отношение и внимание в детайлите
Журналистът Ули Хесе разказва невероятна история.
През март 2011-а той е натоварен от английското списание "FourFourTwo" да направи обширно интервю и репортаж за Клоп, който току-що е спечелил първата си титла с Борусия.
"По това време се местехме със семейството ми от Вествалия, близо до Дортмунд, в района на Шлезвиг-Холщайн, близо до Балтийско море - разкрива журналистът. - За първи път нямаше да съм в Рур, където е най-лудата по футбол част от Германия, а в провинция, която единствена няма отбор в първа бундеслига.
Срещнах се с Юрген и разговорът тръгна..."
На третото изречение Клоп изненадващо казва:
"Спечелихме тази титла и заради хората тук - те са луди по футбола. Този регион е тотално различен от всички в това отношение. Особено с Шлезвиг-Холщайн, пълен контраст!", след което се разсмива искрено със заразителния си гърлен смях.
Хесе онемява. Откъде Клоп знае за неговото преместване?
Оказва се, че не само журналистът се е готвил за интервюто.
Треньорът е проучил човека, с когото ще застане лице в лице, включително до детайли от личния му живот.
"Станахме приятели след случката - разкрива Хесе. - Говорихме си час след интервюто, пихме по бира.
Той е невероятно земен човек, който се шегува и изпуска фрази, които не бихте чули от една футболна звезда с техните премерени изречения.
Каза ми - ти обичаш футбола, не се мести там. Тук ще се случват велики неща, Дортмунд тепърва ще печели и ще радва хората."
Футболът е неговата зараза.
През 2006-а Германия за първи път се влюбва в него, когато е гост коментатор по време на световното за националната телевизия ZDF.
Пее и танцува в студиото, хваща басове за победи на Бундестима, пуска лафове, шегува се... Радва се истински на головете, крещейки в студиото.
Майнц тогава току-що е влязъл в Първа бундеслига и вниманието към отбора се засилва.
Странният Клоп
Друг негов играч от онова време - Михаел Турк, разказва още истории:
"Преди един мач си поръчах наденички и бира в хотелската стая, но Юрген бе видял момчето да ги носи в асансьора. Почука на вратата ми и се ухили като му отворих.
Каза ми: Човече, ти си толкова мършав, че само на теб може да ти се размине това.
След което влезе и пихме по бира. Как да не играеш със сърцето си за такъв треньор?".
Другата случка е още по-странна, дори за Нормалния.
Клоп е нервен преди мач за купата, но в петък след тренировка заварва Турк на базата на тима, останал последен от играчите.
"Пита ме дали ми се пуши по цигара. Това не бе позволено никъде из базата и отидохме в тоалетните зад съблекалните. Говорихме си половин час за мача, за отбора, за футбол.
Пушихме по 2 цигари и се посмяхме как се крием от охраната. На другия ден бихме с 2:0."
Това е той - Лудият Нормален. Влюбен във футбола, заразяващ с лудостта и ентусиазма си, харесван и харизматичен. Странен. Земен и близък до играчите си.
Най-обсъжданата тема в световния футбол.
Ако има град и стадион в света, където Клоп изглежда на мястото си, то това са Ливърпул и "Анфийлд".
Нека лудостта започне сега.
