Огънят е изкуство, което пленява - допреш ли се до него, силата му те грабва и не те пуска. Именно пламъците водят в България словенката Моица и унгарката Борбала - Бори, с които говорим за мистиката на искрите и хората, които ги подчиняват.
"Огънят дава много добра енергия, но тя трябва да се контролира, да се удържа, защото може да се обърне срещу теб", разказва Моица, докато Бори с усмивка потрива няколко изгорени, но вече зараснали, пръста на едната си ръка.
Те са от новото поколение "fire-spinners", което на български би трябвало да се преведе като въртачи или въртящите огън.
Виждали сте такива като тях по улици и площади - млади и безстрашни. Моица и Бори задълбочават романса си с пламъците до едночасово представление с танц, пантомима и много огън във въздуха.
Спектакълът "IGNIS - Възраждането на София" на фондация "ЖАР театър-изкуство-култура" на няколко пъти изненада софиянци. Безплатно и на открито. Такъв тип улично изкуство липсва или е малко познато в България, което обяснява огромния интерес към представлението.
"Искаме да извадим танцувалното изкуство от затворените пространства - театри, галерии, сцени, и да го пренесем на открито. Изкуството трябва да се случва на улицата, да стане част от ежедневието на софиянци. Така градът ни ще стане и по - красив, и по - интересен", казва Пламен Георгиев, съсценарист на представлението, дългогодишен мим и един от основателите на фондацията.
"Уличният театър не може залъже публиката - тя или остава, или си тръгва, ако не й хареса", обяснява той.
За битката между доброто и злото разказват 18 души от цяла Европа - Испания, Франция, Северна Ирландия, Чехия, Словения, Унгария и България. "Това е най-големият успех на представлението - събраха се толкова много и различни хора. Всичко беше готово за един месец - наистина много кратък период. Тази разнородна смесица стана един екип, всеки даде по нещо от себе си", разказва Пламен Георгиев.
Част от пъстрия екип, Бори и Моица говорят с емоция за преживяната година в България, когато идеята за представлението става реалност, а те могат да се посветят изцяло на това, което обичат, без да правят и... ами разни други неща, от които да живеят (пари за сметки и битовизми, нали разбирате).
Искрата, която не гасне
Бори започва сухи тренировки през ноември миналата година с пой (топка, вързана на въже, използвана в жонглирането). Признава, че в началото е имало страх и неувереност. Първият й истински опит е през януари, а до април вече е убедена, че иска да овладее това изкуство.
"Тази година беше невероятна, много наситена емоционално, пълна с хора и запознанства. Чудесно е, че го направих и не искам връзката ми с огъня да прекъсва. Просто ти влиза под кожата", казва Бори.
Моица е по-опитна с няколко години. "Видях момче и момиче да танцуват с огън на един фестивал в Словения. Запалих се веднага и се свързах с тях", спомня си тя.
Двете пристигат в България преди година по европейската програма "Младежта в действие". Освен това членовете на трупата са и членове на Европейската доброволческа служба. Това е най-големият проект, който фондацията прави тази година, като в основата му стои силно българско ядро.
Край или ново начало
Представлението вече няма да се играе, а трупата предстои да се разотиде. "Опитвам се да мисля за това не като за последно, а като просто като за един етап", казва Георгиев, който е сред малцината завършили режисура за пантомима в България.
Той избира огъня, защото, макар и опасен, той е близък до човешката емоция. Нещо повече, той е богато изразно средство, а не просто атракция.
"Иска ни се това да е едно пожелание за нашия град и нашето общество, което базира живота си на стабилни ценности. Имаме си девиз - мисъл на Рьорих: "Когато наоколо е тъкмо, нека да помислим за светлината", допълва той.
Огнената постановка е част от кампанията за избиране на София за европейска столица на културата през 2019 г. Може и да стане. Ако на всички им влезе огън под кожата.
