Яна Титова знае как да сбъдва мечти. И не говоря за мечтата на 16-годишното ѝ Аз да стане актриса и да се качи на сцената на Народния театър, която сбъдва доста бързо. Нито за двата филма, които създава като сценарист и режисьор - "Доза щастие" и пресния в кината "Диада".
Визирам факта, че Яна Титова е сбъднала мечтата, която мнозина имаме - за живот без социални мрежи.
Вече 3 години е извън този капан, изяждащ вниманието и свободното време на повечето от нас. До това решение стига след като в един момент усеща как реалността се сблъсква с това, което чете онлайн за себе си и съпруга си - актьора и продуцент Алек Алексиев.
"И си казах: "О, я край! Нямам нужда от това. Нито ме обогатява, нито ми дава друга гледна точка", обяснява разпалено Яна, докато гостува на мен и Темз Арабаджиева в подкаста "Първа страница".
Според нея социалните мрежи по-скоро носят объркване на ползващите ги. И не само - засилват склонността към осъждане, която и без това вирее в обществото.
"В Пловдив сме израснали с: "Какво ще кажат хората?". Каквото искат да казват хората, помисли малко отвъд това!", посочва режисьорката, която човърка темата и в "Диада" - както във филма, така и в едноименната книга.
В центъра и на двете е многопластовият образ на Дида, 16-годишна ученичка, едновременно жертва и насилник. Сред зрителите и читателите без съмнение ще има различни оценки за главната героиня - едни ще я съжалят, други може би ще я презират.
Първосигналната реакция към истории като нейната - защото има много истински примери - е именно на осъждане. Онлайн тази нагласа се проявява още по-остро.
"Много лесно е зад компютъра да напишем 50 коментара: "Абе, боклук...". Що не дойдеш да го кажеш? Хората спряха да общуват един с друг и да си казват нещата в очите", допълва сценаристката и режисьор (а вече и писател).
Това е и една от причините да се откъсне от лапите на Facebook и Instagram. Някои от вас, които я следят там, че се възпротивят, че има профили в тези социални мрежи.
"Имам си хора, постват вместо мен - слава богу!", разкрива Яна, без да крие задоволството си.
Не ѝ убягва преградата помежду ни, която екраните са ни наложили. Илюзията, че сме "богове на коментарите във Фейсбук" или "богове на фейк снимките в Instagram", на които всичко изглежда перфектно и които носят посланието "Нашият живот е такъв, пък вашият не е".
"Аз не искам това да ми влияе, аз не искам да мисля за това, не искам да мисля как не съм достатъчно щастлива. Искам просто да си изживявам моментите вкъщи или където и да било, но да си преживея щастието, не да страдам, че го няма", посочва създателката на "Доза щастие" и "Диада".
Подобно на мен, вероятно се питате как ѝ се отразява отказът от социалните мрежи.
"Много повече време имам за себе си, за проектите си, не скролвам по 1 час на ден или по 2 часа и в същото време се лиших от някакви много натрапчиви мисли", посочва Титова.
След отказа си от директен контакт със социалните мрежи е разбрала колко голямо е било влиянието им върху нея. А сега, без това влияние, се чувства "доста по-свободна". Също така вярва, че всяко мнение, което има, е нейно лично и не е натрапено отникъде.
Добила е и повече увереност в личен план - що се отнася до работата си винаги е била уверена - и по думите ѝ сякаш "повече не ѝ пука" за това какво мислят за нея.
"Може би защото не го виждам", казва със смях.
Ако работата ми не изискваше ежедневно взиране в социалните мрежи, с радост бих опитал и аз като Яна да затворя очи за тях. В този случай невежеството наистина би било блаженство, както пише поета Томас Грей (признавам - знам цитата от Шифър в "Матрицата", трябваше да Google-на чий е оригинала).
Но както Яна сама посочва, откъсването от социалните мрежи не пречи на изкуството ѝ - да разказва истории и да навлиза дълбоко в тях. Ако питате мен, може би дори ѝ помага.
Доказателство са новият ѝ филм "Диада", който от 10 ноември е по кината, и книгата със същото име. А целият ни разговор в "Първа страница" може да чуете тук:
---
Ревюто на "Диада" от колежката Антония Руменова може да прочетете тук:
