Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Майк Дауни: Украинци влизат безпрепятствено в Полша, защото са бели, руси и са християни. В същото време други хора умират на границата

Интервю с ирландеца с балканска душа за новия филм, който е продуцирал, и реакцията на публиката и политиците в Полша Снимка: Синелибри
Интервю с ирландеца с балканска душа за новия филм, който е продуцирал, и реакцията на публиката и политиците в Полша

Тези дни полската киноиндустрия е разкъсвана от спорове и поводът за това е филм, който по чиста ирония трябваше да повдига самочувствието им.

Проблемното заглавие е "Зелена граница", продукция на режисьора Агнешка Холанд, продуцирана от Майк Дауни и носител на специалната награда от журито от последния филмов фестивал във Венеция.

В родната си Полша постиженията на филма са примесени с известна част жлъч заради централната тема на неговия разказ - суровото и отблъскващо отношение към сирийските и афганистанци бежанци.

Атаките поведоха полския президент Анджей Дуда, премиерът Матеуш Моравецки и министърът на правосъдието Збигнев Жобро, които обявиха филма за "антиполски", понеже представя поляците като "бандити и убийци".

Но продуцентът на "Зелена граница" вижда в реакцията им друго.

"Те очевидно са уплашени. Страхуват се от една 74-годишна много дребна жена режисьор (бел. ред. Агнешка Холанд). И са толкова уплашени, защото след една седмица предстоят избори, а те се нуждаят от всеки глас", коментира Майк Дауни, който е в София за фестивала "Синелибри".

Опорната точка на нападките към филма е, че е "нацистка пропаганда", но всъщност подобен аргумент е чиста проба парадокс, понеже режисьорът Агнешка Холанд е еврейка.

Съществено разминаване между политическото говорене и реалността е и че критиците на "Зелена граница" виждат във филма антихристиянски проявления, а заглавието е спечелило награда от Ватикана - най-висшето католическо духовенство.

Излиза че политиците от партията "Суверенна Полша", всеки от които се определя за ревностен католик, не са съгласни с оценката на главата на католическата църква.

Според Майк Дауни с несъответствията в порицанията си полското правителство опитва да маскира истината пред полското общество, която всъщност е, че полските граничари се отнасят брутално към избягалите от войната сирийци и афганистанци.

Роякът от прииждащи бежанци от Близкия изток се сблъсква с нехуманно отношение край телените огради, докато в същото време огромни тълпи от украинци влизат свободно в Полша, ползвайки международното си право на убежище без проблем.

Майк Дауни в София Снимка: Синелибри
Майк Дауни в София

"Това е пълно лицемерие. Това, което правят, е престъпление срещу човечеството, основано на цвета на кожата. Стотици хиляди украинци влизат безпрепятствено в Полша, защото са бели, руси и са християни. А в същото време други хора умират на границата, защото са тъмни", споделя Дауни пред Webcafe.bg.

И докато обществените фигури се двоумят на коя страна на спора да застанат, публиката в Полша изказа мнението си по възможно най-безапелационния начин.

Миналата седмица "Зелена граница" стана най-касовото заглавие в страната и цифрите му продължават да растат нагоре.

"600 000 поляци "гласуваха с краката си", като отидоха да гледат филма. Както знаете, Полша е голяма страна, един от най-важните пазари в Европа, и там боксофис цифрите са от голямо значение", казва Майк Дауни.

Това няма да е първият път, в който той нажежава страстите в Източна Европа.

Ирландецът с над 100 игрални филма зад гърба си тази година дебютира с първия си роман "Златото на Истрия", представен от издателство "Колибри" в рамките на кино-литературния фестивал "Синелибри".

Снимка: издателство Колибри

Книгата е пусната в продажба от 9 октомври, а от историята ѝ лъха на типичните за Балканите примеси - жажда за скорострелно забогатяване, среща на разнородни култури и политически режими.

Истрия е област от бивша Югославия, днешна Хърватия, където през годините е минавало италианско, ислямско и руско влияние, но днес най-силно се усеща ловът за бели трюфели.

Земята е изключително богата на деликатесните гъби, чиято цена на европейските пазари започва от 200 евро за килограм. С малко повече късмет и добре обучени кучета, които да надушват трюфелите, може да си оправите живота във финансов план.

Заровеното "злато" в почвата на Истрия е сформирало десетки хайки за трюфели, които търсят гъбите с такава отдаденост, сякаш са на лов за скрито съкровище.

Гледката провокира любопитството на Майк Дауни и се превръща е неговата първа литературна муза. След години във филмовия бизнес продуцентът решава да напише не един, а три романа за хърватската област.

"Амбициозно е, но когато започнах да го пиша (бел.ред. "Златото на Истрия"), бях на 60 години. Мисля си, че когато си станал писател на 60, е неприемливо да напишеш малък роман от 150 страници на една тема. Така че се надявам до края на следващата година да завърша трилогията си", казва Дауни.

След "Златото на Истрия" (Istria Gold) продължението, което планира авторът, е Istria Black, а третата част ще е Istria Blue. Смислово романът ще се движи от темата за алчността (в "Златото на Истрия") към омразата (Istria Black), а на финала ще е корупцията (Istria Blue) - отделните звена на гниене за всяка система.

Майк Дауни Снимка: Синелибри
Майк Дауни

Състоянието на бивша Югославия вълнува Дауни още от 80-те години. Продуцентът е живял в Белград и продължава да харесва Сърбия като място за почивка и творческо вдъхновение.

Макар че вижда странностите в това ирландец да пише за Балканите, вярва, че е достатъчно добре запознат с културата и политиката на района, за да дебютира в литературата именно с роман, посветен на тази географска зона.

"Ако ми позволите да поговоря за политика за секунда - мисля, че конкретно тази част от света (бел.ред. Сърбия и Хърватия) имат ключова значимост. За съжаление, през последните години Сърбия се отдалечава от европейските ценности и мисля, че Европейският съюз трябва да направи нещо по въпроса. Руското влияние там става опасно", смята Майк Дауни.

След години прекарани в Белград ирландският продуцент питае голяма любов към Сърбия и би искал да види страната като членка на Европейския съюз, като част от западната демократична идея.

"Белград е най-любимият ми град на света. Там се носи типичната миризма на Балканите. Не знам как да го определя. Вероятно идва от анархията, от липсата на контрол, от лудостта", споделя продуцентът.

Когато гостуването му на фестивала "Синелибри" приключи, той отново ще потърси време, за да се върне в Сърбия, за да помирише несравнимия белградски въздух. А това, което очаква от хората там, е да не бъдат единни в мнението си за него.

Да са люти, противоречащи си, интересни и импулсивни, защото точно там е чарът на широката балканска душа.

 

Най-четените