Столична община се напряга, главния архитект се напряга, напъват се старите кадри от Съюза на архитектите, от Камерата на архитектите. Цялата колегия се напъва, но липсват визии, липсват умения и най-вече липсват стратегии.
А липсата на всички тези неща създава впечатлението, че липсват и добри намерения, че цялото това напрежение не е за развитието на София, а за усвояването на европейски пари - за добро или за лошо.
През миналата седмица презентираните печеливши проекти за новото градско развитие на центъра на София хвърлиха гражданите на столицата в потрес и недоумение. Какво се е случило? Даже най-активните в мрежата са си глътнали мишките.
София - град с близо два милиона фактически обитатели, половината от които в гетата, с немалка част новософиянци, без изградена връзка към града, с драматична липса на действаща транспортна инфраструктура, с липса на действащи зони за отдих, с изоставени паркове и зелени площи както в периферията, така и в центъра, с неприемливи училищни бази, с липсваща общодостъпна среда, рушащи се улици и тротоари, със символично и неефективно улично осветление и колабиращо движение по уличната система - този град трябва да претърпи един процес на реконструкция и трансформация. Безспорно.
Но главния архитект решава да започне този процес с 50-милионна инвестиция в подмяна на тротоарните плочки на избрани улици и площади само в центъра на София. Адекватно би било процесът за желаната трансформация да започне оттам, където се зараждат тези проблеми - извън центъра.
Като подигравка изглеждат новите зони за отдих на места, където са най-ненужни - зелена зона покрай Перловската река в отсечката между Борисовата градина и парка на старата зоологическа градина. Абсурдно е награждаването на премахването на жълтите павета, станали нарицателно за софиянци и - без преувеличение - най-характерната черта от лицето на софийския център.
Смешни изглеждат опитите за решение на проблемите с движението по улиците чрез изграждане на поредните кръгови движения - панацея, сякаш сме измислили колелото наново и толкова му се радваме, че искаме да подарим на всеки по едно. Същевременно на всички трябва да им е ясно, че проблемите с тежкия трафик трябва да се решат на километри преди центъра а в централните градски части по скоро да се стесняват пътните платна за сметка на тротоари и велоалеи.
Проблемът не е при проектантите?
Такова е заданието и такива са резултатите. Смущаващ е посттоталитарният подход към конкурса. От една страна, от раз могат да бъдат решени от един единствен архитект или екип толкова големи и значителни ареали, вместо да се доближим до действаща цялостна стратегия, а след това да се работят площад по площад, булевард по булевард, улица по улица.
От друга страна, да сведеш решението на градоустройствени проблеми до подреждането на тротоарни плочки по особено оригинален начин. И разбира се - фонтани - езера - фонтани.
Подробен анализ на всяка от наградените конкурсни разработки би взривил размерите на статията и би предизвикал търпението на читателите, затова по-подробно - в отделен материал, а тук само бисерите.
Накратко по зони:
ЗОНА 1: Бул."Евлоги и Христо Георгиеви", Перловска река и прилежащи зони
"Стефан Добрев Архитектура и Дизайн" ЕООД поставят българския спорт където му е мястото - в открит музей, разположен на неизползваеми "площади", разсечени от велоалеи и без възможност за престой.
Изкуствена нова "река-басейн" разположена точно над Перловската река и срещу езерото "Ариана", плавателна - скъп жест с неясна стойност за жителите.
И в зона 1 не може да липсва кръгово движение, но арх. Добрев достига невиждани до момента постижения - на влизане и излизане на всички нерегулирани със светофари ръкави е предвидено и (полукръгово) пешеходно преминаване. Късмет мили пешеходци. Господ да Ви е на помощ.
ЗОНА 2: "Граф Игнатиев", Св. Седмочисленици, площад "Гарибалди", ул."Шишман"........ и мн. др.
"А.Д.А." ООД успява успешно да вкара ред и да изтрие всички разлики между различните улици и площади в тяхната зона. Разгледайте проекта, пробвайте да намерете разликите между отделните картинки и ще разберете какво имаме предвид. За сметка на това агенцията вижда сметката на всички традиционни открити търговски площи в зоната. Сбогом на книжния пазар на пл. "Славейков".
ЗОНА 3: Градската градина, Руската църква, Двореца.
Определено най-смелото решение на журито. "Никонсулт" не залага на послушен растер, но журито оценява високо създаването на подземни паркоместа за нуждите на Народното събрание - нищо, че дават фира пропорциите на двореца и околните сгради, както и жълтите павета в най-важната за София отсечка и прекъсваме основната централна ос. Където свършва фантазията започват фонтаните.
ЗОНА 4: Площад "Ал. Невски", Площад "Народно събрание", Градинката на Кристал......
Отново "А.Д.А.", но тук смее да създаде голяма свързана пешеходна зона, от която градът действително печели. Изчистването на автомобили около храм-паметника отчитаме положително, макар и формално решението да е лишено от виц и характер. Единствено постмодерната идея да посветим златни павета на заслужили българи и софиянци напушва на смях.
Откъде бе, хора, ще намерим толкова много заслужили, че до 2050 г. , както е предвидено, да позлатим половината площад?
Резултатите
Имаме международен конкурс без нито едно международно участие, нито сред журито, нито сред участниците.
Съдейки по визуализациите, сме се върнали в 1956 г., когато няма коли и няма хора по софийските улици. Загубен е човешкият мащаб в почти всяко от предложенията.
Журито обаче - като едни добронамерени, доброжелателни чичковци - лишено от всякаква визия, дава оценка кой най-добре и най-близко до каноните се е справил с изрисуване на паважи.
Но откога се решават проблемите на един град от улични настилки и вносни кофи за боклук?
Питаме се Софийска община има ли наистина намерения да реализира тези проекти, при положение че раздава трети, втори че и първи места? Или всичко това е опит за хвърляне на прах в очите, една подранила предизборна кампания, от която ще се събудим като от лош сън?
Как смята Софийска община, която е доказала със строителните си опити през последните години - Ларгото, "Витошка", Музеят за модерно изкуство - че не само концептуално, а и чисто технически не е в състояние да извърши строежи и ремонти, които да не са фиаско или да започнат да се разпадат след първата зима.
Как смята да обясни и менажира такива мащабни проекти? Кой ще координира своеволните намеси в уличната система? Кой ще е отговорен за устойчивостта на тези планове? Кой ще поправя и кой ще плаща за нанесените щети. Кой ще подменя през година разрушените плочки, на които се крепи новата София.
И кога най-накрая Софийска община ще започне да решава реалните проблеми на градската среда по адекватен начин?
Интересно е да се видят дисквалифицираните проекти. Може би там се крият истинските визии, истинската архитектура. Ако ни ги пратите, обещаваме да ги подложим на дискусия.
Така че пращайте на office@fordewind.com.
