ДПС може да даде подкрепа за антикорупционния закон на Меглена Кунева, но с едно ключово условие: парламентът да избира ръководителят на Бюрото за превенция на корупцията.
Това стана ясно от изявление на председателя на ДПС Лютви Местан в Народното събрание по време на среща с дипломатически представители.
"Има ли логика изпълнителната власт, която разполага и с властта, и с правомощията да се разполага с публичните средства, да излъчи орган, който ще предотвратява корупцията? Това е основният порок. Ако той бъде преодолян, ПГ на ДПС ще подкрепи законопроекта", заяви Местан.
Законопроектът, внесен по инициатива на вицепремиера Меглена Кунева, претърпя провал още на първо четене в Народното събрание.
Само 78 депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок подкрепиха първата версия на антикорупционната реформа, като "против" гласува не само опозицията, но и АБВ, и Патриотичния фронт.
Председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов също даде да се разбере, че не е съгласен със създаването на нова администрация на мястото на БОРКОР, Комисията за установяване на конфликт на интереси и звеното в Сметната палата, което се занимава с имотните декларации на лицата, заемащи публични длъжности.
Основната критика срещу закона "Кунева" са свързани с въвеждането на възможност за проверки по анонимни сигнали срещу лица на висши публични длъжности.
Вторият ключов въпрос е свързан с подбора и назначаването на директор на Антикорупционното бюро от Министерски съвет, поради опасения от евентуална политическа саморазправа.
Вицепремиерът Ивайло Калфин (АБВ) възрази и срещу дадените широки правомощия на ръководството на Бюрото само да определя методиката, по която ще преценява "обоснованите съмнения" в сигналите срещу политици.
Реформаторският блок обаче държеше на тази формулировка, за да не се допуска изборът на ключовия пост да се превърне в политическа договорка между парламентарно-представените сили, което ще доведе до назначаване на "послушен" директор.
Проектът на Кунева беше подкрепен с обща позиция на посланиците на 14 страни-членки на Европейския съюз, към които се присъединиха и дипломатическите представители на Норвегия и Швейцария.
Лично премиерът Бойко Борисов се ангажира, че реформата ще бъде прокарана повторно, но не и преди края на годината.
