Красотата й е впечатляваща. Хладината, която излъчва, бързо се превръща в леден къс. Леденият къс се стопява за секунди, щом се засмее. Смехът й е заразяващ, бликащ, искрен. Отказвала е главна роля в сериал, защото не харесва сценария и се снима в студентски филми, защото харесва идеите. Целуната от Музата на театъра, от Мелпомена. Красива е. Това вече го казах. Много. Също толкова е талантлива.
Работила е с най-големите имена в българската режисура. Репетирала е с Крикор Азарян, който е и неин Учител по театър, с Маргарита Младенова, с Иван Добчев, с Лили Абаджиева. За работата си с Иван Добчев в пиесата от Конър Макферсън „Язът" печели наградата на Съюза на артистите в България „Икар".
Чеховите героини й прилягат. Играла е Маша в "Три сестри" под режисурата на Азарян. И, забележете, два пъти е играла в "Чайка". Два пъти Аркадина. Под режисурата на две жени. Лилия Абаджиева и Маргарита Младенова. При Абаджиева игра и Ана Петровна в "Платонов" от Чехов... Репетирала и със Стоян Камбарев в МГТ „Зад канала", с Деси Шпатова в Младежкия театър.
В киното я режисира Сашо Морфов в „Хълмът на боровинките". Догодина ще я видим и като... циганка, съпруга на шаран във фантастичната лента на реж. Ясен Григоров „Лили Рибката".
Тя не е българската Марлене Дитрих, нито е едно от златните момичета на Крикор Азарян, нито е бижуто във всеки спектакъл, в който участва. Тя е Койна Русева. И да се говори за нея отвъд клишетата е занимание трудно. Чувствам се притеснен, като пред изпит... Започвам. Започваме.
Първите ти години като актриса, току-що завършила Академията, с какво ги помниш, веднага ли получи предложения за работа?
Първите години бяха шантави, луди, нищо не беше ясно, но тогава все още имаше опции да получаваме покани от театри в провинцията. Наложи се да направя избор между пернишкия и пазарджишкия театър. Сашо Морфов ми даде съвет тогава, който няма как да споделя, защото е доста нецензурен, но ми помогна, много ми помогна, и аз избрах пазарджишкия театър. И не съжалявам за избора си.
Там се срещнах с много добри колеги, работих с Георги Георгиев-Гец, светла му памет. Той е мой кръстник на сцената, тази традиция тогава съществуваше (доайенът в театъра, или най-възрастният актьор в спектакъла, след края на представлението представя младия колега на публиката и така му става кръстник).
В периодите без постоянни ангажименти, в които сцената, миризмата на театър, декорите, костюмите, репетициите, самият театър са ти липсвали до краен предел, мислила ли си да се откажеш от актьорството?
И да, и не, защото тези мисли бяха доста невротични, те ти щукват, заразяват те, опитват се да те вкарат в депресия, работна депресия, но ако бързо се справяш с тях, не си сменяш професията, не ставаш барман.
Или ако ставаш барман, го правиш за кратко време, докато си стъпиш пак на краката. Но сериозно не съм се замисляла да сменям професията.
Сега имаш всичко - работа в един от най-добрите театри в страната, актриса си в трупата на Младежки театър „Николай Бинев", интересни роли, непрекъснати участия в сериали, това ли е критерият ти за успех?
Аз не знам какво точно е успех. Според мен успех е да работиш това, което обичаш. Това е.
Помниш ли как се почувства, когато получи наградата „Икар"? Разкажи ми за оня момент, в който си на сцена, наградена, колегите в залата ръкопляскат, като чуят името ти...
Беше много странно. Много се зарадвах. Нямах никакво очакване, че бих могла да получа тази награда, защото бях номинирана с две много силни актриси, утвърдени имена - Бойка Велкова и Рени Врангова. И може би психиката ме е пазила. Нямах никакви очаквания. И точно затова се зарадвах страшно много. И слава Богу, че за всеки случай си бях подготвила две-три думи, за да не кажа някоя глупост.
Мисля, че на такива събития човек би трябвало да е подготвен. Аз принципно не обичам да съм неподготвена за каквото и да е. И в работата, и в живота.
За теб и съвместната ви работа в проекта „Невинните" колежката ти Албена Георгиева казва, че си „отдадена на каузата, боец". Кога един репетиционен процес се превръща в нещо повече от репетиране, в кауза?
Този спектакъл остана в сърцето ми. Обожавам го. Имахме какво да кажем на публиката - не просто да я накараме да мисли за малко, да я разсмеем, да я разплачем, нещо, което да остане в публиката след самото представление, това вече е кауза.
Друг спектакъл, който е моя кауза, е в репертоара на Младежки театър „Николай Бинев" вече седми пореден сезон. Казва се „НордОст". За него няма да говоря, не мога, нямам сили. Той трябва да се изживее, да се гледа.
Всички ние, които се занимаваме с театър, знаем колко много той дава. На теб отне ли ти нещо той?
Не мисля. Не мисля. Няма отнемане. Има взаимно обогатяване. На мен театърът ми дава много и аз се радвам, че мога да му дам нещо в замяна. Не смятам, че нещо ми е отнел. Все едно да ме попиташ дали децата ми нещо са ми отнели. И пак казвам - аз имам щастието да работя нещо, което обичам.
Няма да сбъркам, ако кажа, че театърът те направи добра актриса, а телевизията те направи популярна. Така е в цял свят, не само тук. Помниш ли кастинга на "Mорска сол"? Разкажи ни малко за него.
Това беше необикновен кастинг. Асен Блатечки, който вече е бил титуляр за едната мъжка роля, е предложил на Маги Халваджиян да кастват мен, не, даже направо да ме взимат. А Маги е казал: „Ама тя Койна не ражда ли само деца, не е ли непрекъснато бременна?" Та се явих на този кастинг „със страшни връзки". Отидох. Имаше много колеги, които чакаха за кастинга, а аз нахално, леко с гръб, ги подминах, за да вляза.
Исках много бързо да кажа всичко, което имам да казвам, да мине сцената, да мине този кастинг и да изляза, защото адски много бързах. Ето това си спомням от този кастинг, буквално шеметно беше... Но така или иначе „с връзки съм". (смее се)
От сериала ли тръгва актьорското партньорство с Асен Блатечки? Освен в „Морска сол" си партнирахте и на сцената на Младежкия театър, а след това и в поредица представления, продуцирани от неговата театрална къща. Асен „мечка" ли е? А ти? Какво изобщо значи „мечка*" в нашия театрален жаргон и това непременно лошо ли е?
Ти хубаво го каза. Театърът те изгражда като актьор, като мислене, а телевизията и киното ти дават популярност, по-скоро телевизията в рамките на България.
Не мисля, че има нещо лошо. „Мечка" се установи, узакони се като жаргон. Аз много не обръщам внимание на този епитет, за мен е без значение. Мисля, че трябва да си вършим работата. Дали на телевизионния екран, дали на големия, или на сцената, ние просто си вършим работата.
И който си я върши добре, публиката го харесва. А дали си „мечка", дали си „заек", дали си „кенгуру", няма никакво значение. Въпросът е дали си вършиш добре работата. А тези етикети - който както иска и когато му е удобно да ги слага. Аз се занимавам с други неща.
А има ли случаи, в които спираш да си „отдаден на каузата боец"?
Да. Понякога да, когато се натрупа умора. И одеве ти казах. Има периоди. Не всеки ден мога да бъда боец, но не сменям начина си на мислене.
Как подхождаш към изграждането на образа, на ролята? В това има някаква магия ли? Как Койна изчезва, за да отстъпи мястото си на Аркадина, да речем?
През начина на мислене - винаги, винаги, винаги така съм подхождала. Опитвам се да разбера персонажа, търся общите допирни точки с мен, с моя характер, с моя начин на мислене, с моя начин на живот даже, и започвам да търся в себе си, започвам да ровя.
Зависи какъв точно персонаж е - вадя това, което ми трябва. Има и магия, да, защото така като че ли повече опознаваш себе си. За да уплътниш персонажа си. Така или иначе ние го правим през нас самите, чрез нас самите.
Аз дори съм се улавяла как започвам в реалния живот да се държа като някоя от героините си. Не съм много приятна за околните... Но какво да направя, репетирам... Това е много приятно потапяне в работата, на мен ми доставя страшно удоволствие.
Нашият учител Тодор Колев казваше, че киното е самотно изкуство. Така ли е? В какво точно за теб се крие разликата между работата ти на сцена и пред камера?
На сцената имаш определен вид живеене. Помня веднъж, по време на репетиции на едно представление, аз казах на колегите си: „Боже, колко е хубаво - час и половина ясни взаимоотношения, зададени от автора, няма какво ти да си блъскаш главата, той ти е казал - тръгваш от точка А, пречупваш се в точка Б и оцеляваш в точка В."
Актьорът от Младежкия театър Севар Иванов с Койна Русева
На сцената има последователно живеене. На снимачната площадка е малко по-сложно, защото актьорът трябва да е в друга кондиция, там понякога нещата се случват „на парче". Снимаш сцена сега, друга - след три часа, или на следващ ден.
Но въпреки това, когато започнеш да снимаш и като обем ролята е по-голяма, се вкараш в друг вид закони на съществуване, за да може след това на екрана това живеене, тази истинност да я има...
Най-големият ти гаф на сцената е?
Те един ли са, два ли са? Ужас! (смее се)
Ами, много голям гаф нямам... Може би предстои. Останалите са малки, не си заслужават да бъдат споменавани, те са по-скоро с колегите да им се смеем.
Кое представление, в което играеш, и което е паднало, би играла пак?
Бих играла и в двете представления „Чайка", в „Невинните", в „Карнавал.com". От днешна гледна точка, връщайки се назад, имам чувството, че мога да ги изработя по друг начин.
Веднъж една от трите ми племенници ме пита коя от всички тях обичам най-много и аз казах истината... Настана детски плач, суетене, обяснения, получих гневни погледи от страна на сестра си... Същинска буря в чаша вода. Та и аз сега ще те питам - коя от всичките ти роли ти е любима?
Тази, която ми предстои да изиграя. Виж как хитро се измъкнах. Нямам какво друго да отговоря, няма как да се върна назад и да кажа, че ето тази или онази ми е любима. Във всяка съм вложила много от себе си. Не много, а всичко.
Колко пъти си репетирала с него? Какво е да репетираш с учителя си, с Крикор Азарян?
В НАТФИЗ репетирахме много, но това е друго. Когато като професионална актриса се срещнах с него, с учителя си, в началото беше за мен страшен стрес. Той ми помогна да преодолея този стрес буквално за минути, без да осъзнава, че ми помага.
Помогна ми отношението му към мен, плавното навлизане в материята на пиесата ("Три сестри", А.П.Чехов, „Младежи театър"). Беше толкова хубаво. Помня първата репетиция на сцена. Обикновено първите репетиции на сцена са трудни, неуверени, тромави. А с него не беше така. Чувствах се толкова комфортно, все едно съм у дома, по пантофи - уютно и комфортно беше да репетирам с него.
Кога и как разбираш, че дадена роля е станала, получила се е?
Когато усетя удоволствие от това да я играя, от лекотата на случването.
Ако не беше актриса, щеше да си...?
Никаква идея нямам вече. Никаква.
Ако децата ти поискат да са актьори, какво би ги посъветвала?
Да се замислят дали наистина го искат. Да се замислят дали искат това да е техният път, защото той никак не е лек. Ако не изгарят от необходимост да го правят, ако не се побъркват от желание - няма смисъл.
С кой български или световен режисьор би репетирала или би снимала филм?
Много са, много хора са, няма смисъл да изреждам имена. С този български или световен режисьор, който съумее да ме извади от зоната ми на комфорт, да ме накара да открия друго мое „аз". Не мисля, че целия си актьорски диапазон съм открила. С този режисьор искам да работя - независимо как се казва и от каква народност е.
В кой от любимите си световноизвестни сериали би участвала, ако имаше начин?
Знаеш ли, бих искала ние тук, в България, да направим такъв сериал, или филм, или спектакъл, в който всички да искат да участват - студенти, актьори, да се борят, за да участват. Това ми е мечтата, а не аз да си мечтая да играя в "Game of Thrones" или "Homeland".
Аксесоари: бижута PANDORA
Облекло Магазин: Scandal
Коса: Росица Петрова
Грим: Оксана Николова
Стилист: Ана Динкова
Фотограф: Мирослава Дерменджиева
*мечка - комерсиален актьор
