Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ина Кънчева: Стипендията "С усилия към звездите" е моя вътрешна необходимост

Вторият конкурс за стипендията "С усилия към звездите" ще се проведе тази есен.
Вторият конкурс за стипендията "С усилия към звездите" ще се проведе тази есен.

Голям е онзи артист, който чрез творчеството си остави следа в изкуството, така че името му да се запази дълги години, след като той спре да твори. Още по-голям обаче е този артист, който не само постига големи успехи, но и от един момент нататък се обръща към младите - тези, които имат потенциала да вървят по пътя към звездите, да бъдат следващото поколение големи артисти.

Това е мисията на оперната прима Ина Кънчева, чиято фондация „Културни перспективи" за втора поредна година ще връчи стипендията „С усилия към звездите" в пет области на изкуството. Заедно с Елица Христова - програмен директор на фондацията, тя посвещава времето си на това да подаде ръка на млади, талантливи и трудолюбиви артисти в пет направления: визуални изкуства, музика, литература, театър и танц.

Подаването на ръка обаче не се изчерпва с финансова помощ и именно това е потенциалът стипендията „С усилия към звездите" да бъде истински трамплин за младите артисти у нас. В продължение на цяла година фондацията „Културни перспективи" и менторите помагат на лауреатите, напътстват младите таланти и всеки от тях получава много възможности да развие творческия си потенциал.

В навечерието на второто издание на стипендията се срещаме с Ина Кънчева, за да разберем какво се случи за последната една година и какво предстои от септември, когато отново ще бъде отворен порталът за кандидатстване.

Лауреатите и техните ментори след награждаването през 2018 г.

Ина, защо създаде стипендията "С усилия към звездите"?

На първо място това е моя вътрешна необходимост - в един момент от живота ми да започна да давам на други хора това, което аз съм получила като подкрепа не само в старта ми, а и на по-късен етап от развитието ми. Все още получавам много голяма подкрепа, за да реализирам идеи, които са по-скоро продуцентски или режисьорски. Аз общувам с много артисти и видях колко голяма е нуждата. И поради липсата на някаква доктрина реших, че това ще бъде моя кауза. Кауза да намеря път, да дам някаква малка форма на стабилност и целенасочена надежда на хора, в които вярвам. Това е мотивацията ми - исках да направя един дългосрочен проект и след 5 години, като се върнем назад, да си кажем, че може би сме създали един много малък процент от истински елит.

Имаше ли конкретна случка, след която си каза, че е време за това начинание?

Когато се появи детето ми, започнах да гледам по съвсем друг начин на живота - не толкова фиксирана върху егото ми. Видях, че когато човек обича много силно нещо или някого, може да намери допълнителна ниша във времето, да намери сили и възможности да прави и други неща. Преди не можех да си представя да не спя по-малко от 9 часа, за да е свеж гласът ми, а после видях, че мога да пея хубаво и ако не съм спала 9 часа, но с друга мотивация. И сега, когато подаря от времето си два или три часа, за да администрирам делата на фондацията, това не ме ощетява, напротив - много ме обогатява. Създадох фондацията с идеята много хора да обединят усилията си и да гледат в една посока - те могат да имат различни интереси, но една ценностна система. И така започна всичко.

Кои са най-важните моменти от миналогодишното издание на конкурса за стипендията, които би откроила?

Първо, естествено, беше вълната от кандидатстващи и това, че много хора се довериха на проекта. Получихме изключително много кандидатури само за 5 стипендии, отличихме 8 стипендианти и помагаме активно на още едно дете, което е сред финалистите. Тоест ние оказваме ежедневно много голяма подкрепа за развитието на 9 души. Освен финансовата помощ, развиваме техни самостоятелни проекти, менторите общуват непрекъснато с тях и така направихме своя мрежа.

Тази мрежа е второто нещо с много голяма сила, което се случи.

Третият елемент е желанието ни да покажем и на обществото какво се случва с тези хора.

Малко преди да обявим резултатите от втората година, ще имаме малък фестивал, в който ще покажем как са се развили победителите от миналата година. Според мен това е много важно, за да мотивираме и ангажираме следващите, които биха кандидатствали, както и хората, които биха ни помогнали в тази кауза. Също така ще направим един спектакъл на 1 ноември в Пловдив, в рамките на програмата на Пловдив - Европейска столица на културата, в който обединяваме ролите на всички в една обща точка. За да третираме теми, които интересуват лично тях и да направим една екипна работа. Много бих искала да поговорим и за това, че нашият екип стана много по-целенасочен и по-ясно конструиран. Програмният директор Елица Христова и аз сме двигателите, една без друга не можем. Имаме много идеи, искаме да създадем специален бранд, който чрез продажбата на продукти да финансира основно фондацията в проекта за стипендия и така да увлечем хората - да виждат те как консумацията на определени неща може да бъде насочена към нещо, което да им доставя радост за душата и сетивата и да ги кара да мислят и да мечтаят.

С какви усещания навлизаш във втората година на стипендията?

Във втората година, естествено, човек иска да надгради с нещо. Тази година един от менторите ще бъде от чужбина, което за мен е доста сериозна стъпка. Поканили сме много голям авторитет в областта на танца и пърформанса - Иван Лиска, който би могъл да отвори широк хоризонт чрез програма в Мюнхен, в която ще влезе стипендиантът. Другата ни нова колаборация ще бъде с Ligna Group. Те ще ни подкрепят в сферата на визуалните изкуства. С този креативен хъб искаме да дадем поле за пряка изява на визуалния артист, когото ще отличим - дали като дизайнер, архитект или като участник в някакви концептуални проекти на компанията. Аз търся начин през цялото време да направя един много стабилен мост от академичното ниво към професионалната реализация и фондацията да бъде нещо като творчески агент за стипендиантите.

Имаше ли някакви изненади за самата теб в миналогодишното издание?

Да, имаше по отношение на подготовка на кандидатурите. Видяхме, че младите хора не са наясно с това как се кандидатства, не са склонни да си подготвят добро портфолио, за да покажат профила си на най-високо ниво. В момента в целия свят е много важно как се представяш и какво впечатление оставяш. Защото и най-талантливият човек, ако не е способен да покаже таланта си, не може да бъде разпознат толкова лесно. Грамотността, с която се подготвяха кандидатурите, отношението към детайла, отношението към своето собствено изкуство ни смутиха малко. Видяхме, че има много интересни хора, които обаче нямаха много представа как да се оформи проектът им.

Според теб това ли са слабостите в подготовката на младите кадри в областта на изкуството - че са талантливи, но не могат да артикулират своите идеи?

Не само. Първо смятам, че всички действат в един много малък мащаб и по-скоро разглеждат таланта си като някаква форма на кръжок и не сверяват часовника си нито с миналото, нито с настоящето. Също така имат много тясна обща култура, което според мен е изключителен пропуск и точно затова направихме връзката между всичките области. Всеки стипендиант може да потърси подкрепа и в ментор от друга област. Всичко това трябва да бъде неразривно свързано. Представи си визуален артист, който не чете, или музикант, който не се интересува от театър...

Вярвам дълбоко, че има големи, автентични, самородни таланти, но от това което видяхме в кандидатурите, разбрахме, че липсва школата по история на изкуството и по култивиране на всестранни интереси във всичко от заобикалящата среда. И не мисля, че е въпрос на материални средства, особено в днешния достъпен свят. Това беше голям проблем, който не смятам, че във втората година ще бъде разрешен автоматично.

В момента сме в такава точка на завъртане на осите на света, че шансовете са на страната на смелия. Хубаво е човек да носи една известна скромност, но когато той знае какво иска и търси начина как да го постигне с добродетел и с добра воля, с благородство, този талант не може да стои мирен. И няма място за излишна скромност - по-скоро артистът трябва да бъде проактивен и да изяви това, което иска.

Какво ти носи контактът с всички тези млади хора?

Носи ми много, макар че аз също все още смятам себе си за млад човек. Силно вярвам, че когато човек само си помисли да прегърне някого, пластовете се раздвижват и вече не е същото. Така, когато си фокусирам мислите и енергията към някого, който все още не ми е близък, мисля, че той вече е получил много, аз също съм получила много. Ставаме едно общество, в което правим своите неща и никой не може да ни ги отнеме. Това е много силен мотивационен импулс, споделено полезно време.

Общуването с тези млади хора ме приземява. В момента ми харесва да се възхищавам на някой млад,
който се стреми да успее и го иска, и прави много неща. Харесва ми да виждам, че някой работи със страст, защото страстта и интуицията са нещата, които вярвам, че ни движат. И като ги видя, се храня с тази енергия.

Ти самата започваш кариерата си в "Ковънт Гардън", когато си на 19 години, със стипендия. Какви спомени пазиш от онова време?

Страхотни! По онова време дори не можехме да получим толкова лесно виза за Англия. Това беше 1997 година и изведнъж се откриха много големи възможности. Аз имах доста стабилна финансова позиция, за да живея в Лондон за две години, пред мен се откриха нови хоризонти да разбера много неща за техниката на пеене, за стила, за вкуса, намерих подходящи хора, с които да работя. След това имах възможността две години да наблюдавам каймака на световната сцена.

Имала съм късмета да дебютирам със сър Колин Дейвис и то в произведение на Моцарт и това са много важни отпечатъци в мен. Само добри неща последваха. Бях стипендиант на Райна Кабаиванска, после получих много различни стипендии в Европа, за да се усъвършенствам или да участвам в професионални музикални академии. Лондон и първата стипендия отвориха за мен хоризонт, дадоха ми насоки, поле за изява, за да се явя на световни конкурси, други стипендии. Това създаде една богата контактна мрежа и от самото начало никога не направих компромис в пътя си. Няма малки и големи роли, но съм била много щастлива с избора си. Не съм била разочарована от това как се е стекъл животът ми. Напротив - откакто дебютирах на 20 години, съм много щастлива, че се случват нещата.

Колко езика владееш?

Говоря свободно немски, английски, италиански и испански, нетолкова добре френски. Български и руски никога не ги броя. Пея, чета, гледам филми на руски, много ме интересуват руската музика и руските автори.

Какво би казала на тези млади таланти, които не намират нужната подкрепа в лицето на вече утвърдилите се творци?

Смятам, че те не би трябвало непременно да се стремят към нея, защото има две паралелни линии. Или отиваш да учиш от някого, защото много ти харесва тази естетика, или защото дълбоко вярваш, че комуникацията с този човек ще ти помогне в развитието. Когато си наясно със себе си и защо искаш подкрепа от някой утвърдил се артист, тогава нещата се подреждат от само себе си. Второ, смятам, че големите артисти понякога са толкова съсредоточени в това, което правят, че нямат време да поемат ангажимент към някой млад човек. Тук опираме отново до човешкия елемент и той не може да бъде коментиран.

Понякога един голям артист носи и много други качества освен изключителен талант и може да премахне егоизма. Това е тази тънка двустранна линия.

Има и нещо друго - когато младите са интересни и ярки, те могат да бъдат музи за менторите си. Това според мен е още по-хубаво, защото, когато излязат в реалния свят, където могат да бъдат видяни и изживяни, имат огромния шанс бързо да отидат дори на мястото на доайена. На всекиго пожелавам това от все сърце.

Като за край бих казала нещо за децата. На много езици глаголът за свирене на инструмент всъщност е "играя". Това заиграване с нещата, това безусловно потапяне, всъщност е отдаването на нещата. Естествено, че са важни реализацията и пътят, но не пътят заради целта, а заради процеса. И какво ще дойде - никой никога не знае.

Стипендията „С усилия към звездите" е подкрепяна от КЦМ 2000 ГРУП ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ALTO Communications & Publishing, Ligna Group.

Най-четените