Понякога песните функционират като отворен портал към сложната мултикултурна мозайка на нашето време и комуникират на своите слушатели важни кодове за осмислянето на света и тяхното място в него.
Сезонната етно-поп епопея на артистите Галена, Цветелина Янева и Галин "Коледа"* е пример за нюансирана и смислово натоварена, почти претоварена, творба.
Тя вибрира в жанровите конвенции на планетарния музикален канон и контекстуализира сложните социо-политико-културно-икономически параметри на празника.
Критическият разрез на лирическия масив в музикалния проект "Коледа" е пътешествие до дълбок извор от класически теми и архетипи.
Песента започва с маркиране на основния мотив за Коледата като машина на времето, която връща възрастните в тяхното тясно психологическо пространство на невинност и почуда, познато като детство. Експлицитно е зададена идеята, че реалността е победима и трансформацията е възможна, но в един конкретен темпорален прозорец.
Обичам всички как по Коледа,
от големи ставаме деца - по Коледа.
И трепва всяко детско сърчице
и чака своето подаръче.
Първият куплет завърша триумфално с апология на всемира и календарния повод, вдъхновили епичното изкривяване на безчет човешки лица в масови гримаси на щастие:
О, Коледа - обичам те!
Усмивки да греят в този миг,
светът е велик.
Следва припевът, който валидира и препотвърждава централното послание за детската невинност, изправена пред предизвикателствата на консуматорското общество и капиталистическия нагон:
Не искам подарък скъп и голям,
нещо ми дай и аз ще ти дам.
Да не виждам с очи, да не хващам с ръце.
Мъничко нещо, но от сърце.
Лирическият протагонист отхвърля финансово красиви изкушения и внушения, и предлага олд скуул бартер - ефимерна, нежна размяна на емоции и усещания. Размерът няма значение, важна е сърдечната мотивация.
Искам целувка в целофан,
кутийка за щастие - дай я насам.
Коледа е, Коледа е - харесва ми пак да се чувствам дете.
Тук римите включват неортодоксална и неочаквана алюзия - "целувка в целофан". Нематериално била материализирано чреч опаковането на целувката в целофан. Умалителното в "кутийка за щастие" е последвано от императивното и заповедническо „дай я насам". Този похват подчертава лирическия контраст, психологическото противоречие, толкова типично за жанра на песента и естетиката на артистите.
Обичам как рисуваш ми сърца,
с топли пръсти до сега.
О, Коледа - добре си ми дошла.
Тук срещаме възхвала на артистичните аспирации с романтичен привкус. Сърцата са рисувани, пръстите са топли, а Коледата е добре дошла. Куплетът продължава с тройна препратка. Климатична - снежинки, анатомична - устни, религиозно-митологична - бял ангел:
Снежинки се топят по-устните,
сякаш ангел бял целува ме.
Загатнатият смислов и стилистичен контраст придобива съвсем други измерения с включването на вокалиста Галин, символизиращ агресивното, примордиално мъжко начало:
Нападайте Снежанки, празнува ви се чух.
Три, две, едно, а Галин е вече тук.
Фалшива рима и отброяване - нещата стават сериозни. Драматичният лирически обрат бележи катапултирането на снежинките от коледен и климатичен в карнален контекст.
Икономическите инструменти отново излизат на сцената:
Парата, ако хвана - имаш си подаръци.
От мене за тебе, от мене за тебе.
С Галена - Цветелина, Коледата идва винаги на време, на време, на време.
Следващите послания преначертават досегашния идиличен, хармоничен пейзаж с имплементирането на важни символни насоки, мотивирани от природата на едно-поп културата, жаргонно редуцирана до звучната лексема чалга:
И Коледната песен ще я пеят от сърце,
и цялата година ще вдигате ръце.
И ако ви почерпя ще е още по-добре,
шейната е готова за нови светове.
Тук важно е движението по вертикалата - от сърцето към въздуха посредством образа на вдигнатите ръце. Жест - алюзия за молитва, но и за радост и за удовлетвореност. Ако това е пространственият континиуум, то веднага откриваме експлицитно зададен и времевия - цяла година. Вдигнатите ръце за молитва съвсем логично са свързани и с желанието на Аз-а за откриване на нови светове.
Черпенето присъства като изконен комуникационен ритуал, а шейната е в ролята на сезонен симулакрум за транспортно средство от друг клас - скъпо, бързо и силно разпознаваемо.
Куплетът продължава с препотвърждаване на значимостта на Коледа за качествената човешка организация, а централният персонаж възвестява своята готовност да се еманципира от обществените рамки и очаквания:
Още много ни остава - още хубави дни,
нека Коледата ни направи все по-добри.
И където има Коледа да бъдеш и ти.
По Коледните дни, Ко-Коледните дни.
Снежанки и джуджета са все около мен,
а градуса на партито ме прави откачен.
Заклинанието за откачането може да се тълкува като още едно проявление на бунтовния профил на образа, изправен срещу коледния конформизъм.
Стигаме до най-важната част от „Коледа", сърцето на песента:
Падне ли нощта - избухваме яко,
а на сутринта - баница и мляко.
Тук най-силно се усещат вътрешните пулсации и цялото музикално произведение, засилени от ускорените темпоритми - от „нощта" до "сутринта" и от "избухваме яко" до „баница и мляко". Толкова много сюжет в толкова малко думи.
Артисти като Галена, Цветелина Янева и Галин са виртуози в боравенето с ограничен езиков ресурс.
Минимализмът на словото подчертава яркостта и яснотата на посланията. В крайна сметка, когато ще се "избухва" най-вероятно ще е "яко". А какво се римува по-добре с "яко" от "мляко"?
Преди последният припев да ви раздели окончателно с тази мелодична коледна колаборация ще чуете още за ритуалното вдигане на ръце и заченатата в началото размяна - ти на мен, аз на теб:
Коледа - всичко вярваме в това,
че на този як ден, ще получиш ти подарък от мен.
Коледа - всички вдигаме ръце,
и под елхата търсим спомен,
аз от теб - ти от мен.
Тук за пореден път попадаме на думата „як", а мотивът за спомена и търсенето му се появява или като ново осмисляне на носталгията по детството, или като неприятен когнитивен резултат от „якото избухване".
*"Коледа" е песен от репертоара на цитираната в речта на Ахмед Доган Галена, близката до Делян Пеевски Цветелина Янева и господин Галин.
Песента на тройката е предпоставка за "якото избухване" на солиден електорален масив. Често тази екзалтация води до тежък национален махмурлук.
