Коледата в Сърбия е гореща, дори и при минусови температури.
Съседите ни отбелязват Рождество Христово заедно с по-голямата част от източноправославния свят на 7 януари. И в Сърбия се спазва строг 40-дневен пост, включително и на Бъдни вечер на 6 януари. Изключение не прави и Никулден, който се пада на 19 декември.
Най-важните приготовления за Коледа в западната ни съседка започват именно преди Бъдни вечер, когато се спазват ред традиции.
В миналото най-важното е било главата на семейството и първородният син да отидат в гората и да отсекат бъдник.
Задължително е бъдникът да бъде от дъб, като обикновено се отсича символично само един клон, с който да се разпали празничното огнище. Ако все пак в региона няма дъбове, е най-добре клонът да е от овошка.
След това обичаят повелява мъжете да се върнат в дома и да прекрачат прага с десния крак.
В някои краища на Сърбия бъдникът се нарича още веселяк заради радостта и топлината, която огънят създава в дома. Огнището се разпалва ритуално или преди Бъдни вечер, или в коледната сутрин.
След това домакинът предлага празничен тост, с който се прославя Рождеството Христово. Тъй като в наши дни почти никой не сече дърва, в Сърбия се продават бъдници и малки дъбови клонки, които символично да бъдат запалени, за да се почете празникът.
Често огънят се изнася и навън и се палят големи клади, около които се събират и се поздравяват съседите.
Клади понякога се палят дори около църквите, в които се отслужват празничните литургии. Подобни огромни огньове в България палим на Сирни заговезни, когато младите мъже са предизвикани да прескачат пламъците, за да докажат мъжеството си.
Друг обичай, който се среща и при нас, и при комшиите на запад, е полазването. Само че при нас е на Игнажден, а в Сърбия - в коледната нощ.
Вярването е същото - какъвто е първият гост, прекрачил прага ни, такава ще е и идната година. За полазника в Сърбия са приготвени подаръци, обикновено вълнен шал или вълнени чорапи. На свой ред той (или тя) отправя най-искрените си и топли пожелания към домакините и благодари за даровете.
На полазника е позволено да запали клонка или свещ от огъня, разпален от бъдника.
Домът може и да не се украсява специално, но традицията повелява в ъглите на стаите да бъдат разпръснати орехи за здраве.
Преди не чак толкова много години в къщите се е внасяла и слама, която символизира плодородието. Най-вълнуващото за децата било, когато им позволят да си постелят и да спят на сламата, а не в леглата си. И така - до четвъртия ден на Коледа, когато сламата се изнася от дома.
Поздравите за Коледа в Сърбия са сходни с тези за Великден - казва се "Христос се роди" и се отговаря с "Воистина се роди/Наистина се роди" и така за 12 дена напред.
Разбира се, не на последно място е празничната коледна трапеза, на която срещаме добре познатите ни сарми, баклава и свинско месо за награда след дългия пост. Обредната питка с паричка вътре е изключително важна част от угощението и винаги има вълнения у кого ще отиде парата.
Друга традиционна почерпка и лакомство за децата са маслените бисквити, поръсени с пудра захар, баницата със сладки пълнежи и тестените рула, пълнени с мармалад и сладко.
Не се минава и без ракия, най-традиционно сливовица, и червено вино.
На втория и третия ден от Коледа сърбите си ходят на гости и си разменят поздравления и подаръци. Празненствата се смятат за приключили на дванадесетия ден, който в Сърбия наричат Кръстовден.
През деня се спазва строг пост само на вода и без никаква храна и само децата правят изключение от него.
Следва скромна празнична вечеря, на която в повечето домакинства се сервира риба, и православните сърби приключват коледния празничен цикъл.