Керванът си върви, уважаеми.
Честито на Георги Първанов, който стана новия Христо Иванов - първи ментор на съдебната реформа. На Меглена Кунева, че ДБГ стана водещата партия в Реформаторския блок.
Честито на статуквото, че се отърва от министъра на правосъдието.
Честито на главния прокурор, че се закова на върха на пирамидата.
Честито и на Цецка Цачева, за която днес бил много хубав ден за българската демокрация.
Честито на "Бистришките тигри".
Докато парламентът гласуваше заветните конституционни промени, премиерът Борисов риташе футболната топка.
Ако приемем, че в политиката има морал, Христо Иванов направи единствено възможното. След една година ходене по мъките и преговори, след подписан и приет на първо четене "исторически компромис" със 184 гласа, конституционната реформа в частта за назначенията в прокуратурата събра числом и словом 24 гласа.
„Нямаше как, дори и ГЕРБ да бяха подкрепили предложението на РБ", констатира тъжно Цветан Цветанов, все едно, че не води най-голямата парламентарна група и все едно, че демонстрацията на политическа воля не се забелязва от никого.
Реформата, която Христо Иванов предложи, постепенно изчезваше, за да бъде накрая инициативата присвоена от Първанов.
АБВ всъщност прокараха тезите на главния прокурор Сотир Цацаров, а на тяхна страна застанаха и ДПС, и Патриотичния фронт, което беше достатъчно за ГЕРБ да се прехвърли на обратната страна на луната.
Ако приемем, че в политиката няма много морал, а има основно интереси, Христо Иванов можеше да остане, за да продължи борбата на следващо ниво - Закона за съдебната власт, където битката ще е епична.
След оставката следват още оставки, а Реформаторският блок е пред разцепление.
Иванов беше заложен на дузпата отдавна, но допусна да бъде превърнат в единствен залог на управлението. Изведнъж систематичните му предложения бяха подменени за пред публиката в лични амбиции и драми - "И без петел се съмва" са думи на премиера Бойко Борисов по адрес на Христо Иванов.
Личните нападки срещу него се превърнаха в мантри - не само най-безпринципните удари от противниците му, но дори приятелския огън от "имитаторите" на реформа.
Сега протестиращите ще си протестират, а керванът все така ще си върви. Реформата ще почака, пък дотогава ще си разменяме флашки и записи.