За втори път тази година Франция е атакувана на своята територия от терористи. За втори път светът изразява по един или друг начин съпричастност в социалните мрежи. И отново, като в истинско deja-vu, се появява група българи с меко казано "интересен репертоар".
Той включва списък на атентатите, земетресенията, наводненията по света в последните години, както и всички знамена, които никой не си е сложил в знак на съпричастност. И любимото ми: изброяват се жертвите на войната и терора по света, които медиите не са отразили.
Радвам се, че има хора, които са се впечатлили от катастрофата на руския самолет в Синай, която заедно колегите отразиха по същия начин, както атентатите от петък. В деня на катастрофата и следващите няколко дни това бе основната тема, в някои моменти дори единствена. Така както това се случва при всяка самолетна катастрофа в последните години. Така беше и с тези на Germanwings, Malaysia airlines, Air Asia...
Изключително съм доволен, че информацията за смъртоносната атака в Кения от 2 април тази година, най-сетне успя да впечатли средностатистическия интернет потребител, който е пропуснал отразяването ѝ тогава. Въпреки че причината за този внезапен интерес е използването на стара статия за пропаганда от страницата на световна антиправителствена организация, което превърна старата новина в една от най-четените на BBC.
По-добре късно отколкото никога. По този календар очаквам закъсняла реакция за атентатите от петък през май догодина.
Не мога да скрия и задоволството си от факта, че след 40 години ад, в които Ливан живее, има хора забелязали атентата от миналата седмица. От 1975 насам страната е под постоянен ракетен обстрел, коли бомби гърмят на оживени места по няколко пъти годишно, а политическите убийства са по-често от изборите.
Чудесно е, че го забелязахте.
Френските медии отразяват ситуацията в Ливан доста подробно, може би защото наричат Бейрут le Petit Paris ( Малкият Париж). В българските също се говори, макар и не толкова подробно.
Редно е да се каже, че медиите отразяват всяко по-голямо бедствие, всяка самолетна катастрофа, всеки атентат.
Разбира се, интензивността се мени според интереса на публиката и близостта на темата.
Атентатите в Париж получават по-голямо внимание, защото почти няма човек, който да не е бил или желал да отиде в Париж. За Н'джамена не съм сигурен. С риск да прозвуча цинично съм сигурен, че атентат в Истанбул, ще получи много по-голямо внимание от този в Анкара точно по тази причина, нищо, че и двата града са в съседна Турция.
В тази връзка рядкост са информациите за случващото се в Мали, ЦАР, Судан, Бурунди,Кот д'Ивоар, Буркина Фасо.
Съвсем нормално е българските, а и европейските медии, с изключение на специализираните (BBC Africa, френската секция на DW, TV5Monde), да подават телеграфна информация за страни, които не будят голям интерес у читателя или зрителя.
Няма как Виена, докъдето се лети десет пъти на ден от София, да не е с предимство пред Африка, докъдето има нула полета седмично. Около 80 хиляди български студенти учат в чужбина, можете ли да предположите колко от тях са в Париж или Лондон и колко в Ломе или Уагадугу.
Няма медия, която да може да отразява с пълни подробности всичко, което се случва в света. Затова повечето от тях залагат на темите, близки до интересите на читателите. В тази връзка можем да направим един тест.
Знаете ли каква е причината за размириците в Бурунди? Какво е знамето на Кот д'Ивоар? Кой е Бирам да Абеид?
Кои са страните в гражданската война в Мали? Кои са столиците и как се казват президентите на Нигер и Нигерия? Как се казва националната авиокомпания на Ангола? Сигурен съм, че ако задам същите въпроси за европейски страни, верните отговори ще са повече.
Друг фактор в степента на отразяване на събитията в една страна са културните, икономическите и политическите връзки. Нормално е да обръщаме повече внимание на страните от ЕС, САЩ, Русия или Китай. Африка е силно отразявана в Белгия, Франция или Канада, френският език не е без значение за което. По същата причина Англия обръща повече внимание на Австралия и Нова Зеландия, а в Испания и Португалия се интересуват от Южна Америка.
Икономическите връзки също са изключително важни: Франция и Белгия се интересуват силно от Кот д'Ивоар, откъдето идва почти 100% от внасяното какао например.
Колкото до вечното българско комплексарско оплакване "А на нас кой ни обърна внимание", атентатът в Сарафово бе широко отразен в световните медии. Макар и в по-малка степен, наводненията в Аспарухово също.
Да, тогава никой не си сложи българско знаме, но никой не си сложи и френско знаме преди месец, когато 17 души загинаха при наводнения на Лазурния бряг.
Няма как да се обясни разликата между тероризма и всички останали бедствия и катастрофи.
Когато си се возил по линия на мадридското метро половин час преди да гръмне бомба във влакчето, усещаш, че я има. Когато взривят автобус в Лондон, по линията, по която сестра ти пътува всеки ден, знаеш, че не е същото. Френското (или нигерийското знаме, никой не ви е спрял) не ви прави по-малко българи.
А ако се интересувате наистина от случващото се в Банги, интернет е голям и информация дебне отвсякъде.
В тази връзка един приятел от Нигер казваше, че те са най-зле откъм известност, тъй като нямат известен футболист, нямат известен певец, нямат известен актьор, нямат даже корумпиран диктатор, който яде малки деца, а на всичкото отгоре има страна, която се казва Нигерия, а когато президентът им се яви с националното облекло в ООН го бъркат с папата. Затова можете да започнете от "най-бедната страна на планетата" в изучаването на Африка.
