С гръм и трясък, под прикритието на инертната неделя, заедно с очарователния бивш тютюнев склад „Ориент Табако" рухна и „хепи" маската на общинската администрация в Пловдив. Отдолу се показа тъповатото, дебелооко лице на нехайството към културно-историческото наследство, когато е в близост до лъскавия център, но не е в лъскав вид.
Пустеещата от десетилетия сграда официално е частна собственост от 7 години, въпросът е приключен за градската управа. Вероятно затова охраната й днес търпеливо премахваше срутените тухли от тютюневия склад, стоварени една по една под прозорците на кмета от недоволни граждани. Междувременно багерите продължиха да рушат.
Случайно или не е пропусната важна подробност - складът на ул. „Одрин" 8 попада в защитен групов архитектурен паметник, това е т.нар. Тютюнев град на Пловдив, описан от писателя Димитър Димов в прочутия му роман „Тютюн".
И друг път е ставало така. След години бавно разложение, наподобяващо умишлена безстопанственост, остават само основите на „обекта", разположен иначе върху доста голям и апетитен терен.
След това приказката става за принцеси, тикви, каляски с 6-цилиндрови двигатели и палми.
Недопустимо е общината да не знае кой и защо събаря сградата. Скандално е заместник-кметът по строителството инж. Димитър Кацарски да не знае кой е разпоредил и подписал документите за разрушението, а кметът Иван Тотев постфактум да говори за възможността общината да откупи няколко склада и да ги възстанови.
Повече от съмнително е, че всичко това се случва само ден преди да бъде поправена стара „техническа грешка" и тютюневият склад да бъде обявен за индивидуален паметник на културата, какъвто всъщност е - това можеше да се забележи с просто око само по фасадата и архитектурните й елементи.
Не се знае кой носи отговорност за грешката. И ако това случайно някога стане ясно, с включването на прокуратурата и Министерството на културата, няма да се промени фактът, че най-големият тютюнев склад е безвъзвратно разрушен.
Две различни по цвят администрации са разрешили събарянето - първо на кмета Славчо Атанасов (2010), а преди две години на настоящия градоначалник Иван Тотев. Главният архитект на Пловдив Румен Русев твърди, че всичко е по правилата.
Според устройствения план на мястото на сградата ще се строи 10-етажен хотел, без това да е съгласувано с и без това застрашения от закриване Национален институт по паметниците на културата. Експертите му казват, че каквото и да се построи оттук насетне на мястото на склада, то ще бъде извън закона.
А какво беше?
Тютюневият склад на „Ориент Табако" е построен в началото на миналия век и е собственост на търговската фамилия Чапрашикови. Тогава в Града на тепетата се обособява уникална индустриална зона, изпълнена с аромат и много история.
С идването на комунистическия режим собствеността на десетките фирми, представени в Тютюневия град, е национализирана. По ирония на съдбата именно там се провежда първата стачка срещу червената власт през 1953 г.
След реституцията много от зданията стават жертва на безкрайни съдебни спорове между наследниците. Други заживяват нов живот - офиси, магазини, заведения, а една от сградите е реставрирана и превърната в клиника.
Съживяването на Тютюневия град преди години изглеждаше като наивна фикс-идея на шепа ентусиасти. Наскоро се заговори съвсем сериозно за трансформирането на пространство в алтернативно сърце на града.
Тютюневият град бе включен в апликацията на Пловдив за Европейска столица на културата 2019. Само преди няколко месеца имаше обществено обсъждане, където по посока на старите тютюневи складове се отправиха най-различно благопожелания - да се превърнат в музеи, арт центрове, IT хъб или вътре да се обособят нови офиси. За един от тях шансове няма.
Какво се планира?
Плановете за имота на ул. „Одрин" 8 са грандиозни - мултифункционална сграда, в която има жилищна част, търговски площи, 4-звезден хотел и паркинг площи, общо над 20 000 кв. м. Проектът на „Проджект Груп" под името City Tower е трябвало мине в строителна фаза през 2013-та година, според сайта на компанията, обаче в кеширана й версия, тъй като точно тази страница е свалена в актуалната.
Навремето известният български търговец на тютюн Димитър Кудоглу строи болница и лекува безплатно пациенти, които нямат средства. Сега бизнесът гледа на старите сгради като на пречки, а общината услужливо ги подкрепя с каквото е необходимо. Културата не е приоритет, а печалбата, която може да произтече от нея.
Видяхме го с проекта за строителството на 14-метрова кула на Небет тепе и частично взривяване на праисторическия хълм, за да се построи там ескалатор за туристи. Видяхме го с идеята под Градската градина да се построи паркинг за автомобили, който щеше да навреди на вековните дървета, засадени там.
Макар изоставени с десетилетия, бившите складове са запазили не само духа на икономическия прогрес от началото на миналия век, но и собствена културна атмосфера, важна нотка от автентичността на Пловдив.
Това е един огромен пропуснат шанс. Градско осакатяване. Или оскотяване.
