Продуцент съм на сутрешния блок. Отдавна в главата ми живее дълъг списък от политици, икономисти, криминалисти, лекари, адвокати... Дълъг пъзел от имена на хора, които всеки ден са в телевизорите с помощта на хора като мен.
И тази сутрин, ринейки с обувки снега по софийските улици, в главата ми се биеха темите в предаването за утре - дали снегът ще се превърне в лед, има ли бедстващи хора някъде, как да продължим темата с трагедията във Враца, да правим ли дебат за обещания вот на недоверие към правителството, ще има ли новини от Висшия съдебен съвет за разпечатките, нещо да направим за предстоящия Доклад на ЕК, скандал с уредени мачове и в тениса... бой на имена на гости, часове в сценария... такава е моята сутрин.
Тогава се появи Мария...
Срещнах се с колегите ми, гледах ги, слушах ги - в мен тишина. Мислех си, защо ли не стане нещо хубаво, нещо вдъхновяващо, което да ни извади от цялата тази лошотия. От разговорите, в които пресъздаваме нечий чужд сценарий, разказваме истории, които отчайват, даваме възможност на шумните да говорят. Няма ли някой тих да каже нещо? Или него никой няма да гледа.
Рейтингът ще е нисък, защото "на гърба" ни ще има нещо "скандално". Ами ако не можем да виждаме доброто, защото то не се продава?! Наричам това състояние "бланк" - празен екран, едноцветен. Така няколко минути. Но времето напредва и трябва да се действа. Върнах се бързо в мислите ми по темите, с които се събудих.
Мина време, говорих с няколко десетки души. Подредихме предаването с колегите. Доволни сме, хванахме актуалните теми.
Точно тогава се появи Мария.
Мария - момичето на 15 години, което стана от задната седалка на тролейбуса и спаси шофьора Филип в Стара Загора. Случило се в петък още, но разбрах днес. Станала, минала през уплашените хора и смело го върнала в живота. Липсата на колебание и разбирането какво прави са спасили този човек. Щастлив човек - срещнал е чудото.
Разбрах, че майката на Мария страда от астма. Слушах разказите как съвсем малка е научила как да помогне на човек глътнал езика си. Знам, че Мария е на много повече от 15 години, вижда се в очите ѝ.
Днес голямата Мария показа на всички ни, че можем да преборим лошото, че трябва смелост да не гледаме отстрани, че не бива да допускаме страха да ни владее. Чудото е миг. Миг, който миналия петък е спасил човек.
Мисля си и за Тодор от Враца...тъжно е, че там е нямало Мария.
Днес Мария спаси и мен. В края на деня разбрах, че в онзи "бланк" сутринта ще сложа нейното име. Че в работата ми има смисъл, когато можем да разкажем за хора като нея. За момичето, което ми помогна да вдишам надежда, че чудото на доброто го има. Тихо е, чака някъде на задната седалка.
Благодаря, Мария!
